Абтоимунен полиендокринен синдром тип III – А при пациенти с тиреоидни абтоимунни заболявания

Брой: 2/2001
Автор: Г. Грозева, Б. Лозанов, И. Атанасова
 
Абстракт
 
Автоимунният полиендокринен синдром тип III – А (АПС III – А) представлява съчетание на автоимунна тиреоидна болест (АТБ) и захарен диабет тип 1. Целта на настоящото проучване беше да се проучат клиничните характеристики и особеностите на протичане на АТБ и захарния диабет като компоненти на АПС III -А. Изследвани бяха 24 болни с АТБ и захарен диабет тип 1 (21 жени и 3 мъже, средна възраст 41,2 ± 7 години), като 8 имаха Базедова болест и 16 – тиреоидит на Хашимото. Ние установихме, че при пациенти с АПС III – А по-често се засяга женският пол, като съотношението жени:мъже е 7:1. Пиковата честота на изява на заболяванията, участващи в синдрома, е между 30 и 40 години. Автоимунният хипертиреоиди-зъм предшества захарния диабет в болшинството от случаите (90%), докато еутиреоидните и хипотиреоидните форми на тиреоидита на Хашимото обикновено последват диабета. Първото клинично манифестирано заболяване в АПС III – А има по-тежко протичане от второто, което се изявява в по-късна възраст. Автоимунните ендокринни заболявания обикновено се предшестват от неендокринни – витилиго и/или алопеция, които могат да се считат като клиничен маркер за развитие на АПС в бъдеще. Нашите данни показаха, че АТБ и захарният диабет тип 1 като компоненти на АПС III – А имат редица клинични особености и специфика на изява, различни от тези на диабета и АТБ, протичащи са¬мостоятелно.
 
Ключови думи: автоимунен полиендокринен синдром, автоимунни тиреоидни заболявания, захарен диабет.

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?