Брой 1/2019

Ретроспективно проучване върху честотата и локализацията на гастроентеропанкресните невроендокринни тумори, диагностицирани и оперирани в УМБАЛ “Д-р Г. Странски„ – Плевен за периода 2011-2018 година

Честотата на невроендокринните тумори (НЕТ) нараства с годишен скок от 5,8%, предимно поради подобрените диагностични методики. През 2013 г. е осъществено събиране на първична епидемиологична информация за честота на невроендокринните тумори в България. Първоначалната информация включва анализ на 127 пациента с НЕТ от региони София, Варна и Плевен. Туморите са с 98% локализация в гастроинтестиналния тракт. Основно са засегнати тънките черва, ректумът, апендиксът и по-малко колонът, стомахът и панкреасът. Материали: Ретроспективно проучване за невроендокринните тумори на гастроинтестиналния тракт за периода 2011-2018 г. Разгледани са пациенти, оперирани в хирургичните клиники на УМБАЛ “Д-р Георги Странски” – Плевен, както и такива, които са диагностицирани, но неоперирани, поради силно авансиралия туморен процес.


Редки причини за първична аменорея

Под първична аменорея се разбира липса на менархе до 15 годишна възраст при наличие на пубертетно развитие. При липса обаче на пубертетни признаци диагнозата се поставя още на 13 годишна възраст. Зад първичната аменорея често пъти стоят сериозни заболявания. Най-честата причина са гонадните дисгенезии в частност синдромът на Търнър. Около 10% от момичетата с Търнър синдром имат кариотип с Y хромозома, което променя терапевтичното поведение при тях. Наличието на Y хромозомен материал при стандартното цитогенетично изследване, в съчетание с интраабдоминално разположени гонади, независимо дали са функциониращи или не, повишава риска от развитие на гонадни тумори.


Нови показатели за оценка на инсулинова резистентност и сърдечно-съдов риск

Инсулиновата резистентност и сърдечно-съдовите заболявания, както и рисковите фактори, които водят до тяхното развитие, като атеросклеротични изменения, дислипидемия, затлъстяване са основни компоненти на метаболитния синдром. Съществуват редица начини и методи за определяне на инсулиновата чувствителност, които и до момента намират широко приложение в епидемиологични проучвания и в клиничната практика. Повечето от тях обаче не отразяват индивидуалните метаболитни нарушения. В тази връзка в практиката навлизат нови показатели, които оценяват инсулиновата резистентност и сърдечно-съдовия риск като използват лесно достъпни антропометрични и функционални параметри.


Синдроми на придобита резистентност към тиреоидните хормони и тъканен хипотиреоидизъм: причини и клиникотерапевтични предизвикателства

Биологичната активност на тиреоидните хормони (TХ) на тъканно ниво се определя от два важни процеса: 1) активността на дейодиназните системи, конвертиращи Т4 в биоактивен Т3; 2) трансмембранният транспорт на ТХ в прицелните клетки, зависещ от експресията на специфични за отделните периферни тъкани транспортери (MCT-8, MCT-10, OATP1C1). Намален FТ4 и FТ3 транспорт е доказан при широк спектър състояния – инсулинова резистентност, захарен диабет, затлъстяване, дислипидемии, хроничен и остър стрес, тежки инфекциозни и автоимунни заболявания, сепсис, сърдечна недостатъчност, нискокалорийни диети, гладуване, депресии и др. В повечето от тези случаи нивото на FТ3 в хипофизата остава незасегнато, тъй като тук участват различни трансмембранни транспортери, независими от калорийния статус и други фактори.


Субклиничен синдром на Кушинг при инциденталоми на надбъбречните жлези: диагностично-терапевтични подходи за предотвратяване на метаболитни нарушения

Субклиничният синдром на Кушинг при пациенти с надбъбречни аденоми се характеризира с хронична лека до умерена свръхсекреция на кортизол без специфични симптоми на класическия синдром на Кушинг, което води до сериозни диагностично – терапевтични трудности. Липсата на патогномонични белези насочва търсенето му сред пациенти с инциденталоми, метаболитен синдром, артериална хипертония, захарен диабет тип 2, дислипидемия и остеопороза.


Развитие на Тиреоидологията в България

Началото на научното и практическо развитие на тиреоидологията в България се отнася към 1951 г., когато е разкрита първата Клиника и Катедра по ендокринология към Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) с пръв ръководител проф. д-р Иван Г. Пенчев (1904–1974). Под негово ръководство през 1954 г. е създадена Научна група по гушавостта, в която са включени изтъкнати клиницисти (по-късно професори) по проблеми на тиреоидните заболявания – проф.д-р Върбан Върбанов, проф. д-р Тодор Стайков, проф. д-р Георги Папазов и други сътрудници. Разкриват се специализирани лаборатории за изследване на основна и енергетична обмяна; за определяне на белтъчно-свързан йод (БСЙ) в кръв и съдържание на йод в почви и храни (Зав. доц. Миряна Станчева, химик); за патоморофологичен и хистологичен анализ на биопсичен материал от щитовидната жлеза при различни тиреоидни заболявания (Зав. проф. д-р Георги Дашев – патолог).


Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?