Диагностична и прогностична стойност на серумните нива на тиреоидните автоантитела и тиреоглобулина по време на лечението на Базедовата болест с метимазол

Брой: 2/2001
Автор: Ж. Геренова, Й. Вълков, С. Боева, К. Халачева
 
Абстаркт
 
Цел на настоящото проучване е да се определи клиничното значение на наличието на специфични тиреоидни автоантитела и на нивото на тиреоглобулина (Тг) в серума и динамиката им през различните стадии на активност за диагнозата и прогнозата за изхода от медикаментозното лечение при пациенти с Базедова болест от района на град Стара Загора.
 
При 51 пациенти с Базедова болест бяха определени ТРАт, антиТПО и антиТг Ат в серума. При 39, негативни за антиТг Ат, бе измерено серумното ниво на Тг. След тиреостатичното лечение, продължило 12-24 месеца, пациентите бяха разделени ретроспективно на 2 групи: група А – 25 пациенти, които остават в ремисия след тиреостатичната терапия, и група В – 26 пациенти, които рецидивират до 15-ия месец след спирането й. Болните бяха изследвани преди началото на тиреостатичната терапия (IA и IB), по време – на 6-ия месец от провеждането й (ПА и ИВ), и 2 месеца след прекратяването й (IIIA и ШВ). В активната фаза на заболяването 76,5% от изследваните пациенти са позитивни за ТРАт, 86,3% – за антиТПО, 43,1 % – за антиТг Ат, и 43,6% са със серумни нива на Тг> 75 ng/ml. He се установи статистически значима разлика между серумните нива на изследваните параметри между групи IA и IB. Статистически значимо по-висок е процентът на антиТгпозитивните пациенти в група IB. По време на тиреостатичната терапия се понижава както серумното ниво, така и делът на позитивните пациенти за тиреоид-ните автоантитела и Тг, без статистическа разлика между групи МА и ИВ. Пациентите от група ШВ показват статистически значимо по-високи серумни нива на изследваните параметри спрямо група IIIA. Два месеца след спиране на лечението с метимазол анализът за наличие на клинично значими повишени нива на тиреоидните автоантитела и Тг> 75 ng/ml показва следните резултати: Тг и ТРАт имат чувствителност 60% и 42,3% и специфичност 100% и за двата. АнтиТПО Ат и антиТг Ат имат също добра специфичност, но ниска чувствителност.
 
В заключение, нашите данни показват, че за доказване на автоимунния характер на Базедовата болест най-голямо значение имат антиТПО Ат и ТРАт. По финансови съображения може да се използва само измерването на антиТПО Ат. Динамиката на специфичните тиреоидни автоантитела и Тг след 6-ия месец от медикаментозното лечение е различна при пациентите с рецидив и тези с ранна ремисия на заболяването. Серумните нива на Тг>75 ng/ml и на ТРАт> 30 U/I в края на тиреостатичната терапия и след спирането й са маркери за последващ рецидив на Базедовата болест.
 
Ключови думи: Базедова болест, ти-реоидни автоантитела, тиреоглобулин, ремисия, рецидив.

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?