ДПП-4 инхибиция и серумни нива на инкретинови хормони при пациенти със захарен диабет тип 2

Брой : 2/2018

Автор: Станчев, Павел Е., Орбецова, Мария М., Колева, Даниела Ив., Терзиева, Дора Д., Давчева, Деляна М., Илиев, Димитър А., Петров, Сава В., Симитчиев, Кирил К.

Клиника по Ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ “Св. Георги”, Пловдив, Медицински университет, Пловдив

Централна клинична лаборатория, УМБАЛ “Св. Георги”,Медицински университет, Пловдив

Катедра аналитична химия и компютърна химия, Химически Факулет,

Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски”, Пловдив

Резюме:
Глюкагоно-подобният пептид-1 (GLP-1) и глюкозозависимият инсулинотропен пептид (GIP) представляват естествени инкретинови хормони, които се секретират от L- и K- клетките на интестиналната лигавица в отговор на физиологичната стомашно-чревна глюкозна абсорбция. Ендогенно синтезираните и отделени в циркулацията GLP-1 и GIP се характеризират със сравнително кратък полуживот (около 2-5 мин.) поради бързото им разграждане от специфичния ензим дипептидил-пептидаза – 4 (ДПП-4). Инхибирането на ДПП-4 се използва като потенциален антихипергликемичен механизъм, залягащ в основата на инкретиновата терапия.

Цел на проучването: Сравняване на базалните серумни нива на инкретиновите хормони GLP-1 и GIP при пациенти със захарен диабет тип 2 (ЗД 2) на монотерапия с метформинов препарат и на комбинирана терапия с метформинов препарат и ДПП-4 инхибитор.

Материали и методи: Пилотното проучване обхваща 27 пациента (13 жени и 14 мъже) с установен ЗД 2, разпределени в 2 групи съгласно провежданата антидиабетна терапия – Група 1 (n=16) – монотерапия с метформинов препарат; Група 2 (n=11) – комбинирана терапия с метформинов препарат и ДПП-4 инхибитор. При всички пациенти са извършени следните клинико-химични изследвания – ръст, тегло, биоимпедансен анализ на телесен състав, кръвна захар на гладно (КЗ 0‘), постпрандиална кръвна захар (ППКЗ), гликиран хемоглобин (HbA1c), общ холестерол (ОХ), ХДЛ-холестерол (ХДЛ-хол), триглицериди (ТГ), трансаминази (АСАТ и АЛАТ), базални серумни нива на GLP-1 и GIP. Изчислени са индекс на телесна маса (ИТМ) = тегло (кг)/(ръст (м)2 и ЛДЛ-хол (формула на Friedewald) = ОХ – (ХДЛ-хол + ТГ/2,2).

Резултати: При пациентите, приемащи ДПП-4 инхибитор в комбинация с метформинов препарат серумните нива на GIP се регистрират сигнификантно по-високи (P<0,001), в сравнение с тези при пациентите на монотерапия с метформин, но за разлика от това серумните нива на GLP-1 не се различават сигнификантно между двете групи (P0,05).

Заключение: Приемът на ДПП-4 инхибитори значимо повишава базалните нива на GIP, но не повлиява сигнификантно тези на GLP-1. Получените данни от пилотното проучване обуславят необходимост от по-задълбочени клинични изследвания по отношение патогенетичната роля и на двата инкретинови хормона.

Ключови думи: глюкагоно-подобен пептид-1 – глюкозозависим инсулинотропен пептид – ДПП-4 инхибитори – захарен диабет тип 2

Изтеглете целия брой 2/2018

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?