Функционално състояние на щитовидната жлеза при автоимунен тиреоидит на Хашимото у деца и подрастващи

Брой: 3/1999

Автор: Е. Караханян, Н. Калева, Т. Шабанова, Хр. Димитров, Катедра по педиатрия, Медицински университет- Пловдив

Абстракт:
 
Авторите проследяват функционалното състояние на щитовидната жлеза при 53 деца и подрастващи от 6 до 18 г. с тиреоидит на Хашимото. Изследванията са извършени при откриване на заболяването и в хода на петгодишната му еволюция: сонография и сцинтиграфия на щитовидната жлеза, серумни нива на антитела (TAT, MAT), тиреоидни хормони (Т3, Т4), тиреотропен хормон (ТСХ) и тънкоиглена аспирационна биопсия (ТАБ).

Анализът на резултатите показва хиперплазия на щитовидната жлеза от I до III степен, висок титьр на антитиреоидни антитела, различни серумни концентрации натиреоидните и тиреотропния хормони. Еутиреоидни са 33 (62%) от болните, хипертиреоидни – 8 (15%), с клинично изявен хипотиреоидизъм – 2 (4%), със субклиничен хипотиреоидизъм – 10 (19%). В края на проучването хиперфункцията на жлезата се нормализира, но при болните от трета група остава траен хипотиреоидизъм. В групата на еутиреоидните пациенти при 28 е установена отново нормална функция, но при останалите 5 е налице субклиничен хипотиреоидизъм. Благоприятна еволюция е намерена при 2 от децата със субклиничен хипотиреоидизъм. При тези деца само след 6-месечно тиреохормонално лечение е постигнато трайно нормализиране на нивото на ТСХ.

Прави се изводът, че в детската възраст функционалното състояние на тиреоидеята при тиреоидита на Хашимото е много разнообразно и с чести флуктуации, поради което е необходимо постоянно наблюдение от педиатър-ендокринолог и своевременно лечение при установена дисфункция на жлезата.

Ключови думи: автоимунен тиреоидит, тиреоидна хиперфункция, тиреоидна хипофункция.

Изтеглете целия брой 3/1999

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?