Кардиометаболитен риск при млади възраст- ни в дълготрайна ремисия на лекувана в детството остра лимфобластна левкемия – пилотно проучване от един център

Автор: Белчева, Милена И.1, Йотова, Виолета М.2, Бочева, Яна Д.3, Балев, Боян Д.4, Калева, Валерия И.1

1. Клиника по Детска клинична хематология и онкология
2. Първа детска клиника с ДОИЛ
3. Катедра по Обща медицина и клинична лаборатория
4. Катедра по Образна диагностика и лъчетерапия, Медицински Университет, Варна

Резюме:

Цел: Целта на настоящото пилотно проучване е оценка на някои променливи фактори на кардиометаболитния риск при преживели в дълготрайна ремисия на успешно лекувана в детството остра лимфобластна левкемия (ОЛЛ).

Пациенти и методи: Оценени са 28 пациенти (ср. възраст 24,8±4,2 г. (18-32 г.) в ремисия средно
13,5±4,2 г. (5–25 г.) и 25 съответстващи по възраст и пол здрави контроли. Проведени са антропометрични, биохимични, хормонални и целотелесни Dual-energy X-ray Absorptiometry (DEXA) изследвания.
Резултати: Честотата на наднормено тегло/затлъстяване и дислипидемия е значимо по-висока
при преживелите в сравнение с контролите (съотв. 53,58% vs 20%, р=0,005 и 60,71% vs 32%, р=0,037).
Сред преживелите 57,14% от жените и 15,38% от мъжете са затлъстели с нормално тегло (р=0,023).
Преживелите, особено мъжете, имат сигнификантно по-високи мастна маса (FM) (p=0,009), процент
(% FM) (p=0,002) и индекс на мастната маса (FMI) (p=0,002) от контролите (за мъжете: р=0,006, р=0,002
и р=0,009, съответно). FM (р=0,039), % FM (р=0,01) и FMI (р=0,048) са по-високи при облъчените с висока доза краниална лъчетерапия (КЛ) в сравнение с лекуваните с по-ниска доза или без КЛ. Преживелите
мъже имат сигнификантно по-голяма обиколка на талията (ОТ) в сравнение с контролите (р=0,015)
и разпределение на мастната маса по андроиден тип (AG ratio 1,09±0,15 vs 0,94±0,21, p=0,05). Преживелите мъже имат по-често множествени отклонения в липидния профил от лекуваните жени (50%
vs 7,14%, р=0,039) и по-високи систолно артериално налягане (САН) и средно АН от жените с ОЛЛ
(p=0,004 и p=0,027) и от мъжете-контроли (p=0,021 и p=0,057, съответно).

Заключение: Наднормено тегло/затлъстяване, повишено количество мастна маса, абдоминален
адипозитет и дислипидемия предпоставят риск за последваща кардиометаболитна болест при лекуваните за ОЛЛ и са налице още в ранната им зрялост. Най-засегнати са мъжете и понеслите по-интензивна терапия. Рутинно мониториране на метаболитните отклонения и анализ на телесната
композиция чрез DEXA спомагат за ранно идентифициране на индивидите в риск и за ориентиране на
превантивните стратегии.

Ключови думи: кардиометаболитен риск, DEXA, дислипидемия, остра лимфобластна левкемия,
дълготрайна ремисия

Изтеглете целия брой 2/2020

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?