Лептин – говорителят на мастната тъкан

Брой: 1/2000

Автор: Д. Коева, Д. Димитров, Клиника по ендокринология, Медицински университет – Варна

Абстракт:
 
Затлъстяването е в основата на много от „цивилизационните" заболявания, които се нуждаят от подобаващо внимание през следващите години. Откриването на лептина възвести „лептиновата ера" в разбиранията за невроендокринните механизми, регулиращи приема на храна. Синтезиран и секретиран от мастната тъкан, лептинът функционира като аферентен сигнал в отрицателна обратна връзка, регулираща телесното тегло. Дефект в тази сигнална система води до затлъстяване в опитните животински модели. При малък брой затлъстели хора са открити мутации в лептиновия ген или в лептиновия рецептор, като в повечето случаи затлъстяването се съпровожда с високи лептинови нива. Това вероятно се дължи на лептинова резистентност. Непрекъснатото откриване на нови действия на лептина предполага, че той не трябва да се смята единствено за „антиобезитетен" хормон. Смята се, че лептинът отключва началото на пубертета, повлиява развитието на плода, регулира хомеостазата на глюкозата чрез повлияване на секрецията и действието на инсулина, участва в патогенезата на метаболитния синдром, стимулира хематопоезата и т. н. Това предполага потенциална роля на лептина или негови антагонисти в диагнозата, патофизиологията и лечението на много от заболяванията на човешкия организъм.
 
Ключови думи: лептин, затлъстяване, хипоталамус, захарен диабет, метаболитен (X) синдром.

Изтеглете целия брой 1/2000

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?