Нови критерии за диагнозата на захарния диабет – за и против

Брой: 3/1999

Автор: Д. Коев, Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет – София

Абстракт:
 
Критериите за диагноза на захарния диабет се основават понастоящем на консенсуса, постигнат през 1985 г. от експертен комитет на СЗО. В края на 1997 г. Американската диабетна асоциация (АДА) обяви и публикува нови диагностични критерии за захарния диабет. Главните промени в критериите са следните: 1. Намаляване на диагностичната граница на гликемията на гладно от 6,7 на 6,1 mmol/l за капилярна кръв; 2. Оформяне на нова клинична група – лица с нарушена гликемия на гладно, която е в диапазона от 5,6 до 6,1 mmol/l; 3. Препоръка да се изостави рутинното използване на оралния глюкозо-толерансен тест (ОГТТ), като за диагнозата се използва само гликемията на гладно; 4. За поставяне на диагнозата захарен диабет са необходими два патологични резултата у лица без главните симптоми на заболяването.

Основанията за тези промени са прагматични и научни, които са свързани с нивото на гликемията, водеща до съдови усложнения. Новите критерии ще доведат до промяна в броя на диабетно болните лица в популацията. Проучванията обаче показват, че гликемията на гладно и гликемията на 120-ата min от ОГТТ са свързани с различни патогенетични механизми на намаления глюкозен толеранс и имат различна диагностична стойност при различни контингенти лица. Резултатите от ОГТТ са по-добър предиктор за последващото развитие на захарен диабет в сравнение с гликемията на гладно. За да се обхванат всички лица в най-ранния стадий на захарен диабет тип 2 с оглед ранно лечение и предотвратяване на съдовите увреждания, е необходимо да продължи използването на ОГТТ, наред с масовото определяне на гликемията на гладно в диагнозата на захарния диабет.

Ключови думи: захарен диабет, диагностични критерии, гликемия на гладно, ОГТТ.

Изтеглете целия брой 3/1999

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?