Развитие на Тиреоидологията в България

Брой : 1/2019

Автор: Акад. проф. д-р Боян ЛОЗАНОВ д.м.н Българска Академия на Науките и Изкуствата, Секциа Ендокринология

Началото на научното и практическо развитие на тиреоидологията в България се отнася към 1951 г., когато е разкрита първата Клиника и Катедра по ендокринология към Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) с пръв ръководител проф. д-р Иван Г. Пенчев (1904–1974). Под негово ръководство през 1954 г. е създадена Научна група по гушавостта, в която са включени изтъкнати клиницисти (по-късно професори) по проблеми на тиреоидните заболявания – проф.д-р Върбан Върбанов, проф. д-р Тодор Стайков, проф. д-р Георги Папазов и други сътрудници. Разкриват се специализирани лаборатории за изследване на основна и енергетична обмяна; за определяне на белтъчно-свързан йод (БСЙ) в кръв и съдържание на йод в почви и храни (Зав. доц. Миряна Станчева, химик); за патоморофологичен и хистологичен анализ на биопсичен материал от щитовидната жлеза при различни тиреоидни заболявания (Зав. проф. д-р Георги Дашев – патолог). В радиоизотопната лаборатория на ИСУЛ (Зав. доц. Канети) се въвеждат първите в страната радиоизотопни изследвания – Йод131 каптация и тиреосцинтиграфия, както и различни изотопни тестове. В сътрудничество с Клиниката по хирургия на ИСУЛ (Проф. д-р Страшимир Зографски) се прилагат различни методи за оперативно лечение на нодозните гуши и Базедовата болест. Под ръководството на акад. Ив. Пенчев през периода 1953–1957 г. се организират първите широко-мащабни епидемиологични проучвания върху ендемичната гуша и йодния дефицит, при които са обхванати над 1 милион ученици от 7 до 18 г. възраст, както и 65 000 възрастни лица от 4 085 селища. На основание на получените данни се изработва т.нар. “Йодна карта”, която маркира ендемичните райони, обхващащи около 1/3 от територията на страната. Установява се висока заболеваемост от ендемична гуша (средно 56% в йод-дефицитните райони), както и висок процент тиреоидни дистрофии в някои селища с тежка ендемия (до 3% ендемичен кретинизъм). Това дава основания групата на акад. Ив. Пенчев да разработи Национална програма за профилактика на Йод-дефицитните заболявания (ЙДЗ) чрез йодирана сол за домакински цели и допълнителна такава с таблетки Калев йодид за рисковите групи (деца и бременни).

Тази програма е легализирана с ПМС от 1958 г. като задължителна за цялото население в ендемичните райони, предвиждаща системен контрол на йодираната сол в търговската мрежа и мониторинг на гушавостта, осъществявани от органите на Министерството на здравеопазването (ХЕИ) и методичното ръководство от Организационния отдел на Катедрата (Проф. Т. Стайков, доц. Д. Полонов). В резултат на това болестността от ендемична гушавост за по-малко от 20 г. спада до 12%, без новодиагностицирани случаи на кретинизъм и други тиреогенни дистрофии. За осъществяване на тези цели голяма заслуга имат и лекарите-ендокринолози в специализираните кабинети, създадени по указание и методичното ръководство на сътрудниците на Катедрата по ендокринология в ИСУЛ и лично на акад. Ив. Пенчев като неин Ръководител и Национален консултант. За неговите приноси той е избран за експерт по неинфекциозни хронични заболявания към Световната здравна организация. През 1962 г. Катедрата по ендокринология към ИСУЛ бе пребазирана в нова сграда (бивша Еврейска болница), което позволи разширение и реорганизация с обособяване на отделни Клиники – Диабетна, Тиреоидна, Хипофизо-надбъбречна, Женска и мъжка гонади, Ендокринна хирургия. Създадоха се редица нови лаборатории – Лаборатория по генетика и имунология, Стероидна и хормонална лаборатория, Лаборатория за производство на Растежен хормон от човешки хипофизни жлези и на набори за тиреоидни автоантитела (МАТ, ТАТ). Създаден бе първият в страната “Център по Експериментална ендокринологи с вивариум”, в който се провеждаха експериментални изследвания на опитни животни по отделни ендокринни проблеми.

През 1974 г. Катедрата по ендокринология към ИСУЛ бе обособена в “Научен Институт по ендокринология, геронтология и гериатрия” (НИЕГГ), в рамките на новосъздадената Медицинската Академия. За кратък срок последователно бяха разкрити клиники по ендокринология към Медицинските университети в страната – София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. Това даде съществен тласък за създаване на специализирани научно-преподавателски кадри, за обучение на лекари и специализанти, не на последно място и за развитие на научните изследвания, включително в областта на тиреоидологията. Редица водещи български специалисти бяха изпратени за усъвършенстване и обмяна на опит във водещи световни центрове – в САЩ, Англия, Франция, Германия, Италия и др. Проф. Върбан Върбанов, след едногодишна специализация при водещия световен тиреоидолог проф. Стенбъри от Университета в Харвард (САЩ), в сътрудничество с гл. асистент д-р Боян Лозанов, въведе за първи път у нас биохимичен метод за изследване на общия тироксин (Т4) в серум. През следващите няколко години (1975 – 1982) бяха въведени готови набори за радиоимунологични изследване на свободните Т3 и Т3, ТСХ, и ТРХ-теста при различни тиреоидни заболявания, резултатите от които бяха публикувани и докладвани у нас и чужбина (Б. Лозанов, Ал. Малеева, Б. Захариева).

През 80-те години на 20 век бурно развитие получиха проблемите за автоимунните заболявания на щитовидната жлеза – тиреоидита на Хашимото в различните му варианти, както и Тиреоид-асоциираната офталмопатия (ТАО). Съвместно с Лабораторията по имунология на НИЕГГ и НЦЗПБ през 1983-84 г. бе разработен оригинален метод (РОМА-тест) за изследване на клетъчно-медиирания имунитет при пациенти с ТАО, патентован в България и САЩ (Б. Лозанов, И. Атанасова, Б. Петрунов). При специализация на доц. Б. Лозанов през 1985 г. по програма на СЗО за автоимунните тиреоидни заболявания, бе осъществена обмяна на опит и сътрудничество с водещи научни центрове към университетите в Лондон и Нюкасъл. Изследванията в това направление продължиха в България и през следващите години, главно за оценка на факторите, определящи специфичния хуморален автоимунитет при ТАО и на клинико-лабораторните критерии за оценка на активността на офталмопатията (уринна екскреция на глюкозо-аминогликани, ГАГ). Пулсова терапия с Метилпреднизолон при пациенти с активна ТАО бе въведена за първи път у нас през 1989 г. (независимо и едновременно с центрове в Япония и Англия), утвърдена впоследствие като метод на избор в световната практика. В сътрудничество с Катедрата по радиология на ИСУЛ (Проф. Т. Хаджиева) в началото на 90-те години бе въведена телегаматерапия на орбитите при пациенти с ТАО, които са показали незадоволителен ефект от кортикостероидната терапия – метод, практикуван и днес в международен план.

В края на 90-те години въведохме изследване на ТСХ-рецепторните антитела (ТРАК) при пациенти с Базедова болест с цел оценка на тяхната прогностична стойност в хода на тиреостатичното лечение. Получените резултати бяха посрещнати с подчертан интерес от международната общност. По-късно този показател се утвърди като част от диагностичните алгоритми, приети от международните тиреоидни асоциации. През 80-те години на 20-ти век бяха въведени съвременните методи за ултразвукова диаганостика. Първите ехографии на щитовидната жлеза бяха въведени в Тиреоидна клиника от проф. д-р Русанка Ковачева, специализирала при видни специалисти във Франция. Понастоящем този метод е утвърден като рутинен и е достъпен за широк кръг специалисти. Под ехографски контрол бе въведена тънкоиглена аспирационна биопсия на щитовидната жлеза (ТАБ), което позволи развитието на цитологична диагностика при съмнения за злокачествени и други процеси. Водещи специалист в тази област са доц. Г. Чаврагов (сега покойник) и проф. д-р Радина Иванова от КЦЕГ – София. Въведени са също методи за лечение на доброкачествени тиреоидни възли чрез инстилации на некротизиращи субстанции, както и лазер-аблация под ехографски контрол. Съществен прогрес бе постигнат през последните години в ранната диагностика и лечението на злокачествените тумори на щитовидната жлеза. За това допринесоха по-прецизните и усъвършенствани ехографски методи, разработването на съответни критерии, развитието на цитологичната диагностика, въвеждането на съвременни туморни маркери (калцитонин и тиреоглобулин в серума), както и на нови изобразителни методи – Позитрон-Емисионна Томография (ПЕТ) на шия и на цяло тяло при съмнение за тиреоидни метастази, също прилагане на човешки рекомбинантен ТСХ в изотопната диаганостика на туморите. Усъвършенстваха се оперативните методи и се въведе ендоскопска безкръвна аблация на доброкачествени възли на щитовидната жлеза.

В областта на майчинското и детското здравеопазване в сферата на ендокринните заболявания също бе постигнат съществен напредък. Призната бе специалност детска ендокринология и разкрита Клиника по ендокринология към Катедрата по педиатрия на МУ София. През 1983 г. бе въведен задължителен скрининг за вроден хипотиреоидизъм, осъществен с финансова подкрепа и сътрудничество с Правителството на Швейцария, включваща специализирана Лаборатория за хормонални изследвания на всички новородени в страната, нормативно разпоредено от МЗ. Пръв ръководител на тази програма бе изтъкнатият педиатър проф. д-р Л. Пенева, а настоящ неин приемник е доц. И. Стоева от същата Катедра. В работата на тази Катедра трябва да бъдат споменати изтъкнатите педиатри-ендокринолози проф. д-р Здравко Станчев и проф. д-р Александър Куртев (и двамата покойници). Към АГ-Центъра “Майчин дом” на МУ, София през 1976 г. бе разкрит сектор по ендокринология и репродуктивна медицина с пръв ръководител проф. М. Протич. Работата на този сектор бе продължена и развита над 10 години от д-р Катя Тодорова, д.м, тогава главен асистент в “Майчин дом”, по-късно избрана за доцент и Ръководител на Катедрата по ендокринология на МУ, Плевен. Доц. К. Тодорова има основни приноси в областта на диабета, тиреоидните и други ендокрини нарушения при жени с нормална и патологична бременност, стерилитет и други репродуктивни разстройства. Значими приноси в развитието на българската тиреоидология през последните години имат редица преподаватели от университетските клиники в София, Варна, Пловдив, Стара Загора: Проф. К. Христозов, проф. Кр. Павлов, проф. М. Орбецова, проф. Ж. Геренова, проф. М. Боянов и много други. Клиниката за болести на щитовидната жлеза и минералния костен обмен към Клиничния Център по ендокринология и геронтология, чийто ръководители след 1985 г. последователно са проф. д-р Боян Лозанов, проф. д-р Анна-Мария Борисова и проф. д-р Русанка Ковачева, винаги е имала водеща роля за развитие на научно-практическите изследвания и обучението на лекарите – ендокринолози в България, включително с издаването на основни учебни ръководства, монографии, стандарти за клиничната практика и други материали. Клиниката е организатор на епидемиологични проучвания върху заболеваемостта от тиреоидни заболявания в България през последните 3 десетилетия. Проучванията върху ендемичната гушавост и йоддефицитните заболявания продължаваттрадициите, поставени от Акад. проф. Иван Пенчев още през 60-те години на миналия век.

Между 1986 г. и 2012 г. са проведени няколко широко-мащабни представителни проучвания върху гушавостта и йодния статус във всички ендемични области на страната, организирани от КЦЕГ съвместно с Министерството на здравеопазването и лекарите от ендокринологичната мрежа. С помощта на водещи световни специалисти от СЗО и УНИЦЕФ в началото на 90-те години бе изработена нова Национална стратегия за задължително и универсално използване на йодираната сол, нов държавен стандарт за качеството и количеството йод в солта за домакински цели и в индустрията, също за контрол и мониторинг на болестността. В резултат на това за 10 годишен период – към 2003 г., йоддефицитните заболявания в България бяха ликвидирани като социално значим проблем, което намери признание от световната медицинска общественост. Успоредно с това бяха направени първите за страната епидемиологични проучвания върху селеновия дефицит и тиреоидния статус сред деца и бременни жени в някои планински селища на Родопите (Б. Лозанов и сътр.). Получените резултати потвърдиха данните от други европейски страни за наличен селенов дефицит в обширни райони на Балканите и централна Европа, имащ неблагоприятен ефект върху тиреоидния статус на рисковите групи от населението. Екип от Тиреоидна клиника на КЦЕГ под ръководството на проф. А-М. Борисова проведе през 2006 г. представителни проучвания върху тиреоидните нарушения и болестността от тиреоидни заболявания в различни райони на страната, резултатите от които са включени в международните база-данни. Продължават проучванията върху йодния и тиреоидния статус при бременните жени. През 2018 г. бе подета широка кампания в българските масмедии против масовата консумация на нейодирана Тибетска (Хималайска) сол, представляващо грубо нарушение на приетите у нас нормативни актове. В периода 2015–2018 г. български представители участваха активно в Европейски проект, касаещ хармонизиране на националните програми за превенция на ЙДЗ. Нашата страна бе от малкото страни, дадени за пример в това отношение. Завоюваните постижения трябва да се отстояват, защото същите касаят бъдещите поколения и интелектуалния капацитет на Нацията. Българското дружество по ендокринология има своя принос за това. Българските специалисти и учени ендокринолози активно участват също в общоевропейските форуми по различни научно-практически проблеми на тиреоидните заболявания, с което допринясят за съвременното ниво и за развиието на това направление на ендокринологията в България.

Изтеглете целия брой 1/2019

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?