Сърдечно-съдовият автономен тонус е свързан с инсулиновата резистентност при предиабет

Автор: Димова, Румяна Б., Чакърова, Невена Я., Грозева, Грета Г., Кирилов, Георги Г., Даковска, Лилия Н., Танкова, Цветалина И.

Катедра по Ендокринология, Медицински Университет, София

Резюме:

Цел: Целта на настоящото изследване е да оцени връзката между индиректните индекси за инсулинова чувствителност и инсулинова секреция и сърдечно-съдовата автономна дисфункция (САД) при лица с предиабет.

Материал и методи: В изследването са включени общо 265 лица с предиабет (104 мъже), на средна възраст 44,7±12,4 г. и със среден ИТМ 30,5±6,2 кг/м2, разделени според HOMA-IR – с HOMA-IR ≥2,5 и с HOMA-IR <2,5, и според наличието на САД – със CAД и без CAД. При всички участници е оценен глюкозният толеранс посредством стандартен орален глюкозо-толерансен тест. Глюкозният толеранс е дефиниран според критериите на СЗО от 2006 г. Изследвани са плазмена глюкоза на гладно и на 120-мин. по хексокиназен ензимен метод и имунореактивен инсулин на гладно по ECLIA метод и са изчислени HOMA-IR и HOMA-β. Функцията на автономната нервна система е оценена с мониторингова система АNX-3,0, която използва стандартните клинични тестове: дълбоко дишане, Валсалва и изправяне от седнала позиция.

Резултати: САД се наблюдава при 15,2% в групата с HOMA-IR ≥2,5 в сравнение с 9,2% в групата с HOMA-IR <2,5 (OR 1,67 (95% CI:0,76-3,64), p=0,036). HOMA-IR е по-висок при лицата с патологичен тест дълбоко дишане, ортостатичен тест и наличие на САД (съответно p=0,010, p=0,008, p=0,015).

Изводи: САД вероятно е свързана с инсулиновата резистентност, оценена посредством HОМА-IR, в ранните етапи на нарушен глюкозен толеранс.
Димова

Ключови думи: сърдечно-съдова автономна дисфункия, инсулинова резистентност, предиабет

Изтеглете целия брой 3/2019

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?