Субклинични форми на първичен хиперпаратиреоидизъм

Автор: Боянов, Михаил А.

Клиника по Ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ “Александровска”, Катедра по Вътрешни болести, Медицински университет, София

Резюме: Първичният хиперпаратиреоидизъм (ПХПТ) е описан подробно за първи път през 19-ти век като болест на бъбречните камъни, костните фрактури и силните болки. Класическата му картина включва различни съчетания от скелетни, бъбречни, стомашно-чревни и невро-мускулни симптоми и белези. Класическата форма на болестта е рядко срещана. С въвеждането на измерванията на серумния калций през втората половина на 20-ти век се установява, че най-типичната проява за ПХПТ е хиперкалциемията. Открита е нова форма на болестта – олиго- или даже безсимптомна, но в присъствието на умерена хиперкалциемия. Тази форма е установявана при 1-2% от постменопаузалните жени с остеопороза. Възможността за измерване на серумния паращитовиден хормон (ПТХ) довежда до описанието на трета, още по-лека форма на заболяването, а именно на безсимптомния и нормокалциемичен ПХПТ. Тази форма вероятно е и началото на самата болест ПХПТ. Тя напредва много бавно във времето и може да персистира без промяна до 1-2 десетилетия. Основният аргумент при поставяне на диагнозата е патологичното съотношение между серумната калциемия и нивата на ПТХ. При тези субклиничниформи нараства и мястото на образните методи в локализационната диагностика. Класическата лечебна стратегия, а именно хирургичното отстраняване на свръх-функциониращата паращитовидна тъкан, в част от случаите днес е заменена от изчаквателно поведение. Обсъждат се различни аспекти в диагностиката и лечението на тези особени форми на ПХПТ.

Ключови думи: паращитовидни жлези; първичен хиперпаратиреоидизъм; безсимптомни форми; диагноза; лечение

Изтеглете целия брой 2/2019

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?