Въглехидратни и липидни нарушения при някои хипоталамо-хипофизарни заболявания. III. Синдром на Cushing

Брой: 1/2001

Автор: М. Орбецова, Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет – София

Абстракт:
 
Общоизвестна е ролята на глюкокортикоидите (ГК) в междинната обмяна – самото им наименование идва от свойствата им да регулират нивата на глюкозата при различни състояния на организма, играейки протективна роля срещу хипогликемията. ГК стимулират гликоген-синтетазата, повишават отлагането на гликоген в чер­ния дроб, понижават активността на ключовите ензими на гликолизата. Основни техни действия са активиране на ензимите на глюконеогенезата и намаляване проходимостта на глюкозата през клетъчните мембрани, както и поемането и ути-лизацията й от тъканите. ГК антагонизират ефектите на инсулина по все още не напълно изяснен механизъм. Инсулиновата резистентност се дължи най-вероятно на пострецепторни механизми. По отношение влиянието на ГК върху липидите данните са оскъдни и противоречиви. На ниво мастна тъкан преобладаващият им ефект е повишена липолиза с освобождване на глицерол и неестерифицирани мастни киселини.

Синдромът на Cushing се явява един ендогенен модел на хроничен глюкокортикоиден ексцес с налична инсулинова резистентност и метаболитни аномалии, чието по-нататъшно изясняване ще хвърли светлина върху патофизиологията на инсулиновата резистентност въобще.

Ключови думи: глюкокортикоиди, АКТХ, синдром на Cushing, въглехидратен метаболизъм, захарен диабет, липиден метаболизъм, дислипидемия.

Изтеглете целия брой 1/2001

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?