15Д: Сърдечна недостатъчност при захарен диабет

М. Петкова

Клиника по ендокринология, ВМИ – Плевен

 

Сърдечната недостатъчност при пациенти със захарен диабет е често срещано и тежко състояние, което е придружено с повишен риск от сърдечна смърт. Лошата прогноза при тези пациенти е резултат от съществуващата диабетна кардиомиопатия, отежнена от хипертонията и исхемичната болест на сърцето (ИБС).

Повишената симпатикусова активност при захарен диабет води до засилена утилизация на мастни киселини в миокарда, индуциране на „фетална генна програма" и ограничаване на сърдечната функция. От друга страна, активира­нето на ренин-ангиотензиновата система води до ремоделиране на миокарда.

Сърдечната недостатъчност в ранните си стадии протича безсимптомно, изисква агресивна оценка на рисковите фактори и първите клинични признаци. Повече от половината пациенти с лява вентрикуларна дисфункция остават ндиагностицирани и нелекувани до момента на изява на вече напредналото заболяване.

Приложението на бета-блокери, АСЕ-инхибитори и може би на блокери на ангиотензиновия рецептор са основни мерки в превенция на миокардното ремоделиране и съхраняване на вентрикуларната функция. Бета-блокери те не само превантират, но и възстановяват сърдечното ремоделиране. Страничните метаболитни ефекти, които се асоциират с тяхната употреба при пациенти със захарен диабет могат да бъдат избегнати с използването на медикаменти от трета генерация. Профилактиката на сърдечната недостатъчност с АСЕ-инхибитори и бета-блокери следва да се предпочита пред изчаквателната стратегия и се препоръчва при всички пациенти с висок риск. Контролът на гликемията заема важно място в цялостната терапия на сърдечната недостатъчност. Ранната диагноза и превенция на сърдечната недостатъчност при пациенти със захарен диабет ще редуцира кардио-васкуларната смъртност сред тази високо-рискова популация.

Изтеглете целия брой 2/2004 Suppl.

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?