Адипонектин и показатели за инсулинова резистентност при първичен алдостеронизъм
Брой: 2/2010
Автор: Йоанна Матрозова, Сабина Захариева, Атанаска Еленкова, Георги Кирилов
Абстракт:
Въведение: Установена е повишена честота на сърдечно-съдови инциденти при първичен алдостеронизъм (ПА) в сравнение с пациенти с есенциална хипертония (ЕХ) . Възможно е тези усложнения да са обусловени от съпътстващи въглехидратни нарушения или други механизми, които участват в развитието на инсулинова резистентност.
Цел: Целта на настоящето изследване бе да се сравнят показатели на инсулинова резистентност (имунореактивен инсулин (ИРИ), HOMA-индекс) и нивата на адипонектин между пациенти с ПА и контроли с ЕХ.
Пациенти и методи. За осъществяване на проучването бяха използвани данните на 22 болни с ПА и 35 съответни по пол и възраст контроли с ЕХ. Плазменият алдостерон, плазмената ренинова активност (ПРА) и адипонектин бяха определени по радиоимунологичен, а ИРИ- по имунорадиометричен метод. Статистическият анализ беше извършен с използването на Сhi-square тест за качествените показатели и на t-тест на Student или тест на Mann-Whitney при количествените, както и на корелационен анализ.
Резултати. Не се установи разлика между нивата на ИРИ (5,7 [3,2-11,5] vs 7,4 [4,2-13,1] mIU/l, р= 0,28), HOMA-индекса (1,60 [0,78-3,17] vs 1,44 [0,82-3,14], p=0,81) и адипонектина (11,2 [6,77-18,25] vs 10,8 [7,218] mg/l, p=0,57) между ПА и ЕХ.
Извод: Не се установи разлика между нивата на показатели за инсулинова резистентност и на адипонектин между ПА и ЕХ. Не се потвърждава диабетогенен ефект и по-изразена ендотелна увреда при ПА в сравнение с ЕХ.
Ключови думи: първичен алдостеронизъм, есенциална хипертония, инсулинова резистентност, адипонектин.
