Адипонектин – новият метаболитен регулатор в семейството на Адипоцита
Брой: 1/2004
Автор: Драгомир Коев Клиника по диабетология, СБАЛЕНГ – София
Абстракт:
През последните 10 години стана ясно, че мастната тъкан е не само инертно депо на триглицериди, а е източник на редица хормоноподобни пептиди, които са обединени от термина адипоцитокини. Установи се, че някои от тях, като лептина, тумор-некрозис фактор-алфа /TNFα/, резистина и напоследък адипонектина играят важна роля в регулацията на метаболизма и обясняват връзката между затлъстяването и инсулиновата резистентност. Докато лептина, TNFα и резистина са повишени при затлъстяване и се свързват с инсулинова резистентност и захарен диабет тип 2, то адипонектинът за разлика от тях е понижен при затлъстяване и се увеличава при редукция на теглото. Висцералната мастна тъкан е главното депо на свободни мастни киселини. Увеличеното количество на тази тъкан увеличава нивото на свободните мастни киселини в серума, но намалява серумното ниво на адипонектина поради намалената експресия на адипонектинови гени в нея, а това води до потискане на инсулиновото действие в черния дроб, мускулите и другите периферни тъкани т.е. до инсулинова резистентност. Адипонектинът в серума е по-висок при жените. С напредване на възрастта се забелязва нарастване на адипонектина в серума. Преразпределянето на мастната тъкан при жените от андрогенен (висцерален) тип в гиноиден (глутеофеморален) тип подобрява инсулиновата чувствителност, а нарастването на адипонектина с напредването на възрастта се обяснява с понижаването на естрогените и тестостерона. Серумното ниво на адипонектина е вероятен регулаор на инсулиновата чувствителност. Развитието на захарен диабет при затлъстели лица е свързано с понижение на адипонектиновата концентрация в серума, а прилагането натиацолидинди-они (Troglitazone, Rosiglitazone) повишава нивото на адипонектина и така намалява инсулиновата резистентност и подобрява диабетния контрол. При генетично предразположени към диабет опитни животни и етнически общности (индианците Pima) серумният адипонектин е по-нисък. Прилагането на адипонектин при такива опитни животни води до подобряване на инсулиновата чувствителност и по-рядко до развитие на диабет. Адипонектин повлиява липидната обмяна. Понижението му в серума понижава HDL-холестерола, повишава триглицеридите и атерогенните малки, плътни LDL-частици. От друга страна, пониженият адипонектин се съчетава с повишено производство на проинфламаторните протеини интерлевкин 6, TNFα, С-реактивен протеин. По този механизъм адипонектинът потиска възпалителните процеси, а може би и атерогенезата чрез потискане на миграцията на моноцитите и тяхното превръщане в пенести клетки. Възможно е адипонектинът да играе роля за предпазване от атеросклероза. При болни с исхемична болест на сърцето адипонектинът е понижен в сравнение със здравите лица на същата възраст.
Ключови думи: адипонектин, метаболи-тен синдром, затлъстяване, захарен диабет тип 2
