Акромегална кардиомиопатия

Брой: 2/2004

Автор: Н. Златарева, *С. Захариева, *Е. Начев Кардиологична клиника, Университетска болница „Царица Йоанна" – София *Клиничен център по ендокринология и геронтология Медицински Университет – София

Абстракт:

Сърдечносъдовите увреждания представляват основна причина за смъртта при болните с акромегалия. Лошата прогноза е свързана не само със системната артериална хипертония и исхемичната болест на сърцето, а така също и със развитието на специфична кардиомиопатия. В последните години са натрупаха доказателства, че свръхпродукцията на растежиия хормон (РХ) и инсулин-подобния растежен фактор-1 (ICF-1) при акромегалията причиняват специфични промени в миокардната клетка. Акромегалната кардиомиопатия дълги години може да протича асимптомно преди да се про-

ви клинично и/или ехокардиографски.

Ехокардиографските изследвания при пациентите с акромегалия са фокусирани не само върху структурните промени, а така също и върху диастолната и систолната миокардна функция.

Най-рано се установява левокамерна хипертрофия, съпроводена често с диастолна миокардна дисфункция. Застойната сърдечна не­достатъчност със систолна дисфункция обикновено се установява при нелекувана или неуспешно лекувана акромегалия. Тъканната Доплер ехокардиография е нов кардиография е нов ехокардиографски метод, много полезен в оценката на акромегалната кардиомиопатия.

Медикаментозното лечение със соматос-татинови аналози в последното десетилетие води до регресия на сърдечно-съдовите промени и вероятно ще подобри лошата прогноза при болните с акромегалия.

Ключови думи: акромегална кардиомио­патия, ехокардиография, диастолна функция, систолна функция