Астуални препоръки за лечение на остеопороза
Автор: Попиванов П.1, Темелкова Н.1
Резюме:
Остеопорозата е сериозно хронично заболяване с висока и нарастваща честота, голяма лична тежест и социална значимост. Ниската информираност за проблема, късната диагноза, неточното проследяване и некомпетентното лечение са малка част от множеството проблеми, които съпътстват контрола на това заболяване.
Цел на настоящото изложение е да анализираме актуалните препоръки за лечение на остеопорозата във Франция, Великобритания и САЩ. Правим сравнение по отношение на оценка на фрактурния риск, индикации за стартиране на лечението, медикаменти на избор, продължителност на терапията и комплексна грижа – калциев и витамин Д баланс, подходящ диетичен режим и двигателна програма, превенция на паданията.
Материал и методи: За целта анализирахме официалните документи на Националната група за остеопороза на Великобритания, Френски препоръки за менажиране на постменопаузалната остеопороза, както и след кастрация по повод карциноми, Американската асоциация на клиничните ендокринолози, Американския колеж на лекарите, Американския колеж по акушерство и гинекология. Обсъждаме и изводите на водещи организации и специалисти по отношение на храненето и костното здраве.
Резултати: Лечението на остеопорозата е базирано на оценка на фрактурния риск. Различия има по отношение на прага на Т-скор и стратифицирането на риска. Препоръките в Европа са сходни и изборът на лечение на първа линия се базира на ефективност, цена/ефект, странични ефекти – това са бифосфонатите. Средство на избор са анаболните средства в случаите на две или повече вертебрални фрактури. Тази терапия, както и лечението с Деносумаб изисква задължително последващо лечение с бифосфонати за различен период – минимум 6 до 12 месеца или по-дълго. Акцент е периодичната преоценка на риска, обуславяща продължителността на лечението.
В заключение се спираме на практиката в България по отношение на скрининг, диагноза и лечение на пациентите с остеопороза, с анализ на препятствията, които опорочават лечението. Лошото качество на DXA изследванията е повод за необосновано лечение или смяната му. Друг съществен проблем е продължителността на терапията и последователността на използваните медикаменти, както и липсата на терапевтичен план за пациентите с фрактури. Необходимо е цялостно издигане на нивото на грижата за пациентите с остеопороза от ранна прецизна диагностика до комплексно и достатъчно лечение на заболяването и адекватно проследяване.
