Болест на Von Hippel-Lindau: Kакъв клиничен фенотип определя хотспот мутацията с. 500G>А (p.Arg167Gln)?
Автор: Тодорова, Катя Н.1, Ковачева, Катя Ст.2, Билчева, Стела В.1, Тоцев, Начко И.3, Захариева, Сабина З.4, Еленкова, Атанаска П.4
Резюме:
Въведение: Болестта (или синдромът) на von Hippel – Lindau (VHL) представлява рядко генетично заболяване, дължащо се на мутация в едноименния тумор-супресорен ген, разположен върху късото рамо на хромозома 3 (3p25-26). Автозомно-доминантният тип на унаследяване определя 50% риск за поколението на носителите на герминативна мутация. Клиничната картина може да включва различни неоплазми, най-честите от които са: феохромоцитом, хемангиобластом, бъбречен карцином, невроендокринни панкреасни тумори и др. Провеждането на генетична консултация и навременна диагностика дават възможност за ранна и качествена грижа за пациентите с този неопластичен синдром.
Целта на настоящата публикация е да се представи една фамилия със синдрома на von Hippel – Lindau (VHL) и обзор по проблема с фокус върху предизвикателствата, свързани с клиничната диагностика (критерии, клинико-хормонална характеристика), генетични тестове и консултиране.
Материали и методи: Представяме три последователни поколения от засегната фамилия, постепенната изява на различни комбинации от класическите клинични характеристики на това наследствено заболяване и някои генетични особености. Данните са получени чрез проучване на наличната медицинска документация на семейството, дългогодишно наблюдение и проследяване.
Резултати: Първоначално поставената според клиничните критерии диагноза е доказана през 2007 г. чрез генетичен анализ на трите генерации (баба, майка и внук), като при бабата и майката е открита мутация в екзон 3 на VHL-гена – с. 500G>А (p.Arg167Gln).
Заключение: Изразените генотип-фенотипни корелации и съвременните образни методи за диагностика, заедно с генетичното консултиране и навременното тестване, позволяват ранно диагностициране и своевременно лечение на туморите, влизащи в състава на очаквания фенотип, при откритите родственици със синдрома на VHL.
Ключови думи: синдром на von Hippel-Lindau, феохромоцитом, хемангиобластом, генетичен анализ
