Болницата и Катедрата по ендокринология – основоположници на ендокринологията в България
Автор: Проф. д-р Сабина Захариева, дмн
На 2 октомври 1950 г. се основава Институт за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) и се разкриват 4 катедри, едната от които е Катедра по ендокринология и болести на обмяната с база II-ра вътрешна клиника. Това е първата специализирана структура по ендокринология в България. За ръководител на катедрата е определен доц. д-р Иван Георгиев Пенчев, по-късно професор, академик, който е един от петимата основатели на ИСУЛ. През 1962 г. проф. Ив. Пенчев е избран за член-кореспондент на Българската Академия на науките (БАН), а през 1967 г. за академик и ръководител на Медико-биологичното отделение към БАН, чиято база става Клиниката по ендокринология.
Това е голямо признание и резултатът не закъснява. Авторитетът, научната продуктивност и отдадеността на акад. Ив. Пенчев са предпоставка за следващия етап от развитието на специалността и прерастване на Клиниката по ендокринология в болница. През 1964 г. се създава Научноизследователски институт по ендокринология, а през 1965 г. Клиниката по ендокринология и другите структури на Института са пребазирани в сградата на бившата Еврейска болница на ул. “Дамян Груев” № 6 (тогава ул. “Христо Михайлов”).
Дава се начало на специализирана болница и самостоятелна катедра по ендокринология към ИСУЛ с ръководител акад. Иван Пенчев. Болницата има общо 100 легла и няколко профилирани отделения, организационно-методичен сектор, консултативна поликлиника и лаборатории.
