ДНК-анализ на гена за инсулин- рецепторния субстрат-1 у болна с вродена тежка инсулинова резистентност
Брой: 2/1998
Автор: М. Боянов, М. Петкова*, М. Протич
Клиника по ендокринология, Медицински университет – София * Православна поликлиника „Св. Лука" с диабетен център – София
Абстракт:
Инсулиновата резистентност се дължи на генетични причини. Главният инсулин-ре-цепторен субстрат (ИРС-1) играе важна роля в предаването на инсулиновия сигнал.
Целта на настоящото изследване беше да докажем, че инсулиновата резистентност на пациентка с липоатрофичен диабет може да се дължи на структурни промени в гена й за ИРС-1.
За получаване на геномна ДНК бяха използвани фибробласти на пациентката. При-лагайки специфични условия, ние амплифицирахме отделните фрагменти от гена й за ИРС-1, а след това ги клонирахме. Използвайки класическия и директния секвенционен метод, ние успяхме да прочетем гена в цялата му дължина.
При пациентката открихме 5 точкови мутации и 1 делеция в гена й за ИРС-1. Приемайки, че тези промени не се дължат на генетичен полиморфизъм или на реакциите на клониране и секвенциране, ние предполагаме, че те кодират различна аминокиселинна последователност в нейния белтък ИРС-1. Въпреки че не е въвлечено нито едно от познатите места за фосфорилиране, възможно е именно тези отклонения да са причина за на¬личната инсулинова резистентност.
Нашето изследване ясно показва, че молекулярната медицина в бъдеще може да се превърне в мощно диагностично средство.
Ключови думи: Главен инсулин-ре-цепторен субстрат (ИРС-1), ген за ИРС-1, ДНК-анализ, мутации, инсулинова резистентност
