Ефект на хипотиреоидизма върху атерогенните липопротеини, инсулиновата резистентност и адипонектина при пациенти с нормално и наднормено тегло

Author: Лозанов, Лъчезар Б.1, Колева, Веселина С.2, Лозанов, Боян С.1, Аргирова, Радка М.2, Горчева, Десислава И.1, Костова, Бойка К.1, Борисов, Радослав П.1,Вуков, Мирчо И.1

1 Ендокринно отделение, Аджибадем Сити Клиник Токуда болница
2 Клинична лаборатория, Аджибадем Сити Клиник Токуда болница

Резюме: Хипотиреоидизмът и затлъстяването са често срещани заболявания, които влияят върху липидния метаболизъм. Предизвикателствата в тяхната ко-морбидност са свързани с различните патогенетични механизми, свързани с липидните нарушения, инсулиновата резистентност и участие на адипоцитокините.

Цел: да се изследват атерогенните фракции на липопротеините, индексите на инсулинова резистентност и серумните нива на адипонектин при пациенти с хипотиреоидизъм и връзката им с телесното тегло.

Материали и методи: В проучването са включени 118 пациенти (85 жени и 33 мъже, средна възраст 43±11 г.), разделени в 4 групи според индекс на телесна маса (ИТМ): Група A – 31 хипотиреоидни пациенти със затлъстяване, Група B – 30 еутиреоидни пациенти със затлъстяване, Група C – 28 хипотиреоидни пациенти с нормален ИТМ и Група K – 29 еутиреоидни лица с нормално тегло (контроли). Лабораторният панел включва: TSH и FT4 (CMIA), Lipoprotein(a) [Lp(a)] (имунно-турбодиметричен ензимен метод – ITDM), Aполипопрoтеин B (AроВ) (ITDM), общ холестерол (T-Chol), липопротеини с ниска плътност (LDL), адипонектин (ELISA), стандартен

Резултати: Хипотиреоидните пациенти с нормален ИТМ (Група C) имат най-висока средна стойност и медиана на T-Chol, LDL, Lp(a), ApoB и адипонектин в сравнение с тези в останалите три групи (p<0,0001). Медианата на Lp(a) на обединените хипотиреоидни групи (A+C) е неколкократно по-висока спрямо тази на обединените еутиреоидни групи (B+K) със стойности съответно 117 и 22 mg/L (p<0,0001). Налице е положителна корелация между TSH и Lp(a). HOMA-IR и стимулираният инсулин при орален глюкозо толерантен тест (OGTT) са значимо по-високи при хипотиреоидните отколкото при еутиреоидните пациенти (p<0,001). Адипонектинът е сигнификантно по-висок при хипотиреоидната отколкото в обединената еутиреоидна група (р<0,001). Налице е положителна корелация между TSH и адипонектина и в двете групи хипотиреоидни пациенти (р<0,001) Заключение: Данните показват значително повишени нива на Lp(a) и адипонектин при пациенти с хипотиреоидизъм, кореспондиращи с нивата на LDL, ApoB, BMI и HOMA-IR. Може да се предположи, че повишеният адипонектин е компенсаторна протективна реакция спрямо повишения сърдечно-съдов риск или може да се дължи на резистентност към адипонектина.

Ключови думи: хипотиреоидизъм, аполипопротеини, адипонектин, инсулинова резистентност

Изтеглете целия брой 4/2020

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?