Еволюция на автоимунния тиреоидит по време на бременността и в постпарталния период

Брой: 2/2015

Автор:  Аргатска, Антоанета В.1, Нончев, Боян Ив.1, Пехливанов, Благовест К.2, Орбецова, Мария М.1

1Клиника по Ендокринология и болести на обмяната;
2Клиника по Акушерство и гинекология, УМБАЛ “Св. Георги”, МУ, Пловдив
Абстракт:
Тиреоидните нарушения са често срещани при жените в репродуктивна възраст, като значението им нараства, особено по време на бременност. През този период параметрите на тиреоидната функция търпят значителни промени под влиянието на ендокринните и имунологичните адаптационни механизми.
Автоимунният тиреоидит (АИТ) е водеща причина за хипотиреоидизъм през бременността. Бременните с предшестващ хипотиреоидизъм, провеждащи заместително лечение, обичайно се нуждаят от повишаване на дозата левотироксин с оглед недопускане на хормонален дефицит, свързан с повишен риск от акушерски усложнения. Освен това, АИТ е един от водещите предразполагащи фактори за възникване на постпартален тиреоидит (ППТ). Видът и динамиката на хормоналните отклонения не се различават от класическото протичане на ППТ и нарушенията може да се проявят както с фаза на тиреотоксикоза, така и с хипотиреоидизъм. При част от засегнатите пациентки, обаче, нарушенията протичат с нехарактерна клинична картина и може да останат неразпознати на фона на провежданото субституиращо лечение. Интензифицирането на деструктивните процеси в периода след раждане води до влошаване на тиреоидния функционален статус като при значителен процент от засегнатите жени нуждите от левотироксин към края на първата година са повишени. Динамичните колебания на хормоналните показатели в постпарталния период налагат честа корекция на терапията съобразно клиничното състояние и функционалните отклонения.
Собствени проучвания установяват развитие на постпартална тиреоидна дисфункция (ППТД) при около 60% от жените с АИТ  (тиреотоксикоза – 36,7 % и хипотиреоидизъм – 23,3), и необходимост от корекция на лечението в 72,2% от случаите. Анализът показва, че при пациентките ППТД дозата на LT4 преди и по време на бременността са значително по-ниски от тези при еутиреоидните след раждане жени. В клиничния подход при жени с АИТ от съществено значение е внимателната оценка и комплексният подход за поддържане на еутиреоидно състояние и определяне индивидуалния риск от възникване на постпартална тиреоидна дисфункция.
Ключови думи: автоимунен тиреоидит; постпартален тиреоидит; постпартална тиреоидна дисфункция

Изтеглете целия брой 2/2015

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?