Гликиран еластин и анти-еластинови антитела при пациенти с тип 2 захарен диабет
Брой: 1/2007
Автор: Петкова М, С. Ганева, Г. Николов
Абстракт:
Образуването и натрупването на крайни продукти на гликирането [advanced glycation end-products (AGE)] в артериалната стена има ключова роля в патогенезата на микро- и макросъдовите усложнения при захарен диабет (ЗД). Нарушеният метаболизъм на еластина води до промяна в интегритета на съдовата стена и допринася за появата на хроничните усложнения на заболяването. Идентифицирането на гликирани протеини с различна продължителност на полуживот, от своя страна, може да служи за оценка на диабетния контрол за определен период от време.
Цел на настоящето проучване беше да се изследват нивата на: циркулиращ еластинов пептид (ЦЕП), гликиран еластин и антитела към него като маркери за отлагане на крайни продукти на гликирането в серума на пациенти с различна давност на тип 2 ЗД и да се сравнят с тези при контролни лица без данни за ЗД.
Пациенти и методи: При 32 пациенти с новооткрит тип 2 ЗД, 23 пациенти с 3- годишна давност на заболяването и при 22 контролни лица без данни за ЗД бяха измерени нивата на: циркулиращ еластинов пептид, гликиран еластин и антитела към него (АЕАТ) .
Резултати: Пациентите със ЗД и контролите не се различаваха по възраст. Пациентите с новооткрит ЗД имаха статистически значимо по-високо ниво на HbA1c в сравнение с пациентитес 3-годишна давност на заболяването (11,5±0,6 % и 8,08±1,62 % съответно; p<0,005). Нивата на ЦЕП при пациентите с новооткрит захарен диабет (41±7нг/мл) бяха статистически значимо по-високи (p<0,005) в сравнение с тези на пациентите с тригодишна давност на ЗД (24±7,5нг/мл). При всички пациенти със ЗД нивата на гликиран еластин бяха статистически значимо по-високи в сравнение с контролните лица (р<0,05). Не беше намерена статистически значима разлика между нивата на изследвания параметър при двете групи пациенти със ЗД. При пациентите с 3-годишна давност на заболяването бяха установени статистически значимо по-високи нива на АЕАТ в сравнение с пациентите с новооткрит ЗД и с контролните лица (p<0,05). Извършеният корелационен анализ показа статистически значима положителна корелация между нивата на HbA1c и гликирания еластин при пациентите със ЗД.
Изводи: Намерените по-високи нива на гликирания еластин при пациентите с новооткрит ЗД в сравнение с контролните лица подсказват, че гликирането на протеини започва още преди диагностициране на заболяването. Установената корелационна зависимост между нивата на гликирания еластин и HbA1c, показва, че оптимизирането на гликемичния контрол би редуцирало образуването и отлагането на AGE-продукти. Изследваният от нас гликиран протеин (еластин) има значителен период на полуживот и неговото ниво може да служи за оценка на контрола на захарния диабет за по-продължителен период от време.
Ключови думи: циркулиращ еластинов пептид, гликиран еластин, антитела, захарен диабет тип 2.
