Информация за 23 Eвропейски конгрес по Ендокринология 22-26 май 2021 г.

Материалът е публикуван в Дигитален Колеж по Диабет – CredoWeb.bg

Проф. Мария М. Орбецова,
Клиника по Ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ “Св. Георги”,
Катедра Ендокринология, МФ, МУ, Пловдив

23-тият конгрес на Европейското Дружество по Ендокринология (ESE) тази година се проведе в електронна среда с Председател на Организационния комитет Рикарда Граната (Riccarda Granata), Италия и съпредседатели Ларс Рейнмарк (Lars Rejnmark), Дания за клинични науки и Даниела Кота (Daniela Cota), Франция за базисни науки.
Понастоящем Президент на ESЕ е проф. Андреа Джустина (Andrea Giustina), Италия.
В програмата на e-ESE 2021 бяха включени 6 наградени лекции, 7 пленарни лекции, 25 симпозиума, 5 сесии за иновативни подходи, 5 сесии-дебати, 19 срещи с експерти – в областта на базисни науки (4) и на клинични науки (15), 16 орални сесии, 15 постерни сесии, 895 аудиопостерни презентации и 240 електронни постери. Бяха проведени и редица съвместни сесии с други научни дружества и асоциации, между които Европейска Асоциация за Изучаване на Диабета (EASD), Eвропейско Дружество по Педиатрична Ендокринология (ESPE), Европейска референтна мрежа за редки ендокринни заболявания (EndoERN), Европейска Академия по Андрология, някои национални ендокринни дружества.

Заслужава да бъдат отбелязани наградените лекции на изтъкнати учени и специалисти:
Наградената лекция на името на Джофри Харис (The Geoffrey Harris Prize Lecture) с тема “Сложните проблеми често имат просто решение – да се придвижим по-напред след Хипократ!” беше поделена между проф. Джон Уос от Университета в Оксфорд, Обединено Кралство за разработки в областта на лечението на акромегалията, по-специално на соматостатин чувствителното главоболие, пролактиномите и нефункциониращите хипофизни тумори, апоплексията, визуализиращите методи аза проследяване ефекта от оперативното лечение и проф. Вера Попович от Университета в Белград, Сърбия за научни изследвания върху регулацията на секрецията на растежен хормон, биологичните ефекти на неговите секретагози, в т.ч. грелин, възможностите за лечение със синтетични миметици на последния, генетика на хипофизните тумори и на рядък синдром на полицитемия и дуоденален соматостатином с мултиплени параганглиоми поради мутация на HIF-2A гена (синдром на Pacak−Zhuang).
Наградената лекция на Европейското Дружество по Ендокринология с тема “Комуникация между хипоталамуса и периферните органи в енергийния баланс” беше изнесена от проф. Рубен Ногуейрас от Университета в Сантиаго де Компостела, Испания. Представени бяха разработките на неговия екип върху изучаване действията и механизмите, чрез които централната нервна система и по-точно хипоталамусът, контролират енергийната хомеостаза. Различни стомашно-чревни хормони като GLP-1, грелин, урогуанилин действат чрез хипоталамуса, за да модулират не само приема на храна, но и периферния метаболизъм. Невропептидите като меланин стимулиращ хормон и невротрансмитерите като допамин могат диференцирано да модулират системния метаболизъм, въздействайки върху специфични невронни мрежи. Ефектите от периферните и централните сигнали са строго контролирани чрез вегетативната нервна система.
С Европейски медал в областта на хормоните беше удостоен проф. Нийлс Скакебек от Университета в Копенхаген, Дания. Предизвикателното заглавие на наградената лекция “Устойчиво ли е репродуктивното здраве на хората през 21 век?” предизвика интерес и размисли, породени от данните, че в Европа има епидемия от безплодие, водеща до нарастваща нужда от асистирана репродукция. В Дания 9-10% от всички деца се раждат след медицинска помощ. Женското безплодие поради забавяне в планирането на бременността и “стареенето на ооцитите”, съчетано с лошото качество на спермата на партньора, често може да бъде сред етиологичните фактори. Разработките на екипа от Катедрата по Растеж и Репродукция в Rigshospitalet са фокусирани върху възможните връзки между нарастващата честота на рака на зародишните клетки в тестисите и влошаване качеството на спермата. Представени бяха доказателства за синдрома на тестикуларна дисгенезия (TDS) от фетален произход. Симптоматологията на TDS включва крипторхизъм, намалена сперматогенеза, нисък брой сперматозоиди и риск от рак на зародишните клетки на тестисите (семиноми и не-семиноми). Перинаталната експозиция на вредни вещества от околната среда (напр. горива), т.нар. ендокринни “разрушители”, е особено неблагоприятна за нормалната диференциация на ембрионалните гоноцити в сперматогонии във феталния тестис и по този начин причинява TDS, включително рак на тестисите в млада възраст.

Почетната лекция за Клинична ендокринология беше предоставена на проф. Розарио Пивонело от Университета Федерико II в Неапол, Италия и посветена на напредъка в терапията на синдрома на Cushing и усложненията му. Разгледани бяха проучвания, специално фокусирани върху мускулната и мозъчната структура и функции, както и ролята на загубата на ритъма на кортизол като ключов определящ фактор в развитието на усложнения, предлагащи нови перспективи в клиничното управление на синдрома и неговите усложнения. Наред с класическата радикална терапия – оперативна и лъчева, бяха представени резултати от лечение с каберголин и пазиреотид, вкл. формула с пролонгирано действие при болестта на Cushing. Напредък има и във възможностите за медикаментозна адреналектомия с новите препарати озилодростат (инхибитор на 11β-хидроксилаза) и левокетоконазол. Въвеждането в употреба на релакорирант, селективен антагонист на глюкокортикоидните (ГК) рецептори дава възможност за подобрение на въглехидратните нарушения и хипертонията. В сравнение с класическия ГК-рецепторен антагонист мифепристон, релакорирант не води до задебеляване на ендометриума и вагинално кървене, поради липсата на афинитет към прогестероновия рецептор.
Наградената лекция на името на Йенс Сандал Кристиансен (Jens Sandahl Christiansen Award) с тема “Сърдечно-съдово заболяване – менопауза” беше изнесена от проф.
Панайостис Анагностис от Университета Аристотел в Солун, Гърция. Преходът към менопаузата е свързан с повишен сърдечно-съдов (СС) риск, главно поради развитие на атерогенен липиден профил, вкл. повишаване нивата на общия холестерол, LDL-холестерол, триглицеридите и аполипопротеин В и намаляване нивата на HDL-холестерол, най-вече субфракцията HDL2-хорестерол. Нарушенията във въглехидратния метаболизъм, висцералното затлъстяване и развитието на метаболитен синдром също допринасят за свързания с менопаузата СС риск. Съществуват противоречиви данни по отношение на кръвното налягане и липопротеин (а) [Lp (а)]. Рискът е 1,5-2 пъти по-висок при ранна менопауза (<45 г.) или преждевременна яйчникова недостатъчност (POI) в сравнение с нормална възраст при менопауза. Менопаузална хормонална терапия (MHT) се препоръчва при ранна менопауза или POI, независимо от наличието на менопаузални симптоми; може да се обмисли и при симптоматични жени в постменопауза <60 г. или <10 г. след менопаузата, започвайки с най-ниската ефективна доза. Рискът от рак на гърдата и СС заболяване трябва да бъде оценен преди започване на MHT. Трансдермалните естрогени и микронизираният прогестерон или дидрогестерон са предпочитаният режим.

Пленарните лекции засягаха важни теми от всички области на базисната и клиничната ендокринология, в т.ч. новите терапии за захарен диабет и затлъстяване; напредъка в изучаване на рака на щитовидната жлеза и новите таргети при лечението му; разгадаване механизмите на заболяванията на хипофизата; многообразието на костната патология; генетичните нарушения, стоящи в основата на хипопитуитаризма; проучване на отговора към невроендокринен стрес; изясняване на биологичните ритми, свързани със светлината, биологичния часовник и съня с възможности за терапевтично повлияване.
Придобилите традиция и винаги пораждащи голям интерес сесии за научен дебат между утвърдени специалисти бяха на следните важни за ендокринологичната
практика теми:

  • Трябва ли биохимичният спектър първичен алдостеронизъм да бъде разширен?
  • Продължително глюкозно мониториране за всички хора със захарен диабет?
  • Селен за автоимунни заболявания на щитовидната жлеза: необходим или ненужен?
  • Хармонизиране на ендокринните разрушители в Европейския Съюз (ЕС): Новата стратегия на ЕС за химикалите ще ускори ефективното намаляване на излагането на ендокринни разрушители за гражданите на ЕС!
  • Паузите по време на лечение трябва да бъдат задължителни при повечето
    хора, приемащи перорални бисфосфонати
  • Към какви нива на пролактин да се стремим… Колкото по-ниско, толкова подобре?

Както и на предишни конгреси, значимо място заемаха срещите с експерти, които са особено полезни за обучение, следдимпломна квалификация и надграждане на познанията. В областта на генетиката и молекулярната биология могат да бъдат посочени: нови данни относно хистопатологията на мастната тъкан при затлъстяване; как да се провежда генетично тестуване при тиреоидна патология; връзката между ендокринните разрушители и транспорта и свързването на тиреоидните хормони; диагностични маркери при остеопороза. Клиничната тематика включваше: нови терапии за тиреоидна офталмопатия; комбинирана контрацептивна терапия при PCOS с не-контрацептивна цел; приложението на Анти-Мюлеров хормон за диагноза на репродуктивната способност при жени; дългосрочни ефекти на тестостероновото заместително лечение; запазване на мъжката фертилност; заместително лечение с растежен хормон в зряла възраст; лечение на кранифарингеома; проблеми на хипофизарната хирургия; трудни случаи на феохромоцитом; как се дефинира затлъстяването при саркопения; костен мозък при затлъстяване и кости; секвенциално лечение при остеопороза; редукция на сърдечно-съдовия риск при ендокринно болни; предизвикателствата при генетичните изследвания за наличие на вродени синдроми на ендокринна неоплазия и пр.

Сред темите на многобройните симпозиуми могат да бъдат посочени:

  • Нови технологии в клиничното управление на възлите на щитовидната жлеза
  • Адренални инциденталоми
  • Разширяване на ползите от лечението с GLP-1 рецепторни агонисти
  • Периферна невроендокринология
  • Фетална експозиция на ендокринни разрушителни от околната среда
  • COVID: последствията от вирусната инфекция
  • Наследствен метаболизъм
  • Уроци от медуларния карцином при пациенти с MEN1
  • Големи амбициозни и вдъхновяващи Европейски програми за превенция
  • Нови подходи към хипофизарната патология от мултидисциплинарен екип
  • Тиреоидни хормони, регулация на метаболизма и енергиен баланс
  • Какво ново при кардиоваскуларната протекция и функция
  • TGF-β сигнализация в яйчниците при жени с PCOS
  • Комплексни клинични случаи
  • Хранителни интервенции: Не само да се намали теглото
  • Ендокринни карциноми
  • Нови постижения в управлението на хипофосфатемията
  • Бъдещето на ендокринологичната Изкуствена интелигентност (AI)
  • Растящи проблеми при репродукцията
  • Диабет и кост
  • Горещи точки при ендокринните тумори
  • Нови таргети при съчетанието на диабет и затлъстяване
  • Мек или агресивен подход при тиреоидния карцином
  • Паратиреоидни заболявания.

Оралните и постерните сесии включваха проучвания във всички области на ендокринологията и диабетологията. Тази година може да се отбележи много широка
гама от разгледани теми, като разбира се, пандемията от инфекцията с COVID-19 и последствията от новото за човечеството вирусно заболяване зае място и на
ендокринологичния конгрес с фокус върху ендокринните усложнения и страничните ефекти на провежданото лечение.

В заключение, 23-тият ежегоден Европейски Конгрес по Ендокринология, проведен в електронна среда, се открои като значимо и широко мащабно научно събитие, протекло на много високо ниво, обединяващо усилията на Европейското Дружество по Ендокринология и националните научни ендокринологични дружества и асоциации, представящо най-новите научно-изследователски достижения и открития в областта на базисната и клиничната ендокринология.

Изтеглете целия брой 2/2021

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?