Инсулинова резистентност при неалкохолна мастна чернодробна болест
Автор: Петкова М.1
Софийски университет, София
Резюме:
Неалкохолната мастна чернодробна болест (НАМЧБ) е комплексно заболяване, дължащо се на взаимносвързани фактори от околната среда и генетична предиспозиция. Заболяването е най-често срещаното чернодробно страдание в западните страни и неговата честота нараства паралелно с повишаване разпространението на затлъстяването. Инсулинова резистентност (ИР), липотоксичност и възпалителни процеси участват в патогенезата на НАМЧБ. Високото ниво на свободни мастни киселини промотира токсичност, инсулиновата резистентност и възпаление, които от своя страна повишават липолизата и екзацербират липотоксичността. Нещо повече, ИР и възпалителните процеси формират порочен кръг, в който всяко едно състояние промотира останалите и води до влошаване на НАМЧБ. Инсулиновата резистентност играе основна роля в патогенезата на НАМЧБ. Много проучвания демонстрират връзката между НАМЧБ, инсулиновата резистентост, захарния диабет и метаболитния синдром.
В настоящия момент, терапията на НАМЧБ се базира на промяна стила на живот, включваща корекция на хранителния режим, повишена физическа активност и фармакологична интервенция. С детайлизиране патогенезата на НАМЧБ, някои интересни нови подходи в терапията бяха въведени. Това включва използването на антиоксиданти, пробиотици и някои класове продиводиабетни средства. Основна фармакологична терапия включва инсулин-очувствители като метформин и глитазони. Приложението на Semaglutide при пациенти с неалкохолен стеатозен хепатит (НАСХ) показва значително подобрение на фиброзата и ремисия на заболяването. Tirzepatide, който е медикамент с двойно действие -GIP и GLP-1 рецепторен агонист, сигнификантно редуцира биомаркерите, свързани с НАСХ и повишава адипонектина при пациенти със захарен дибет тип 2 и НАСХ. В момента се разработват фармакологични агенти, насочени към липогенетичните ензими като acetyl-CoA carboxylase и fatty acid synthase за лечение на НАМЧ.
