Инсулинова резистентност – причини и последици

Брой: 2/1997

Автор: Д. Коев, Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет – София

Абстракт: 
 
Инсулиновата резистентност е субнормална биологична реакция спрямо определена концентрация инсулин. Тя се съчетава с редица чести метаболитни и сърдечносъдови заболявания като неинсулинозависим захарен диабет, коронарна болест на сърцето, хипертония, затлъстяване и дислипидемия. Съчетанието на тези заболявания се определя като нов синдром, наречен Синдром на инсулинова резистентност (Синдром X). Инсулиновата резистентност е характерна особеност на процеса на естественото стареене. Ето защо развитието на атеросклероза може да се свърже с инсулиновата резистентност и последващата компенсаторна хиперинсулинемия. Инсулинът предизвиква пролиферация на гладкомускулните клетки, увеличава активността на LDL-рецептора и увеличава синтезата на ендогенен холестерол в тези клетки, фибробластите и мононуклеарните клетки. Инсулиновата резистентност тип А е свързана с генетични нарушения на рецепторно и пострецепторно ниво, а тази от тип В се дължи на появата на инсулин-рецепторни антитела.

Затлъстяването предизвиква инсулинова резистентност, която може да е генетично детерминирана поради нечувствителност на лептиновия рецептор в хипоталамуса с последваща хиперлептинемия. Абдоминалното (висцерално) затлъстяване е свързано с наличие на β3-адренорецептори с повишена склонност към липолиза и увеличени свободни мастни киселини, които индуцират синтез на масти и глюконеогенеза в черния дроб. Нарушенията в мастния метаболизъм също участват в инсулиновата резистентност. Увеличеното окисление на мастни киселини води до намалено усвояване на глюкоза и потискане на гликогеновия цикъл в скелетните мускули. От друга страна, хроничната хипергликемия също причинява инсулинова резистентност (концепция за „токсичността на глюкозата”).

Причините за инсулиновата резистентност при артериална хипертония са неизвестни, но тя се наблюдава още в ранния стадий на хипертонията. На свой ред хиперинсулинемията чрез няколко патогенетични механизъма предразполага към развитие на хипертония. За преодоляване на инсулиновата резистентност е необходимо да се отстранят рисковите фактори: свръххранене, затлъстяване, консумация на много мазнини, физически инактивитет, психогенен стрес.

Ключови думи: инсулинова резистентност, синдром X, неинсулинозависим захарен диабет, затлъстяване, лептин.

Изтеглете целия брой 2/1997

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?