Качество на гликемичния контрол в България – информираност и реалност (от теорията към практиката)
Брой: 4/2006
Автор: Владимир Христов, Здравко Каменов, Борислав Георгиев
Абстракт:
Цел на настоящето изложение е да бъдат обединени и анализирани фрагменти от резултатите на две големи студии, проведени през последните две години, за да бъде даден отговор на въпроса доколко теорията в медицината намира реално отражение в практиката.
Дизайн: (1) Степента на информираност на специалистите беше оценена в Bulgarian Prospective Analysis of the physicians' knowledge and therapy choice in Heart Disease Treatment And Prophylaxis (Bulprakt-Heartstudy), включващо 1210 общопрактикуващи лекари (ОПЛ) от цялата страна с 1 139 406 пациенти, от които 53 472 с диабет. Те отговориха на анкета, която се състоеше от 28 въпроса за рисковите фактори, профилактиката, диагнозата, лечението и мониторирането на метаболитния синдром и захарния диабет тип 2 (ЗД2) и късните му усложнения. (2) Националното изследване на гликирания хемоглобин (НИГХ) имаше за цел да установи състоянието на гликемичния контрол на неподбрана репрезентативна извадка пациенти със ЗД2. В проучването на случаен принцип бяха включени 32 356 души от 26 големи района в цялата страна.
Резултати: 55,5 % от ОПЛ посочват като цел на лечението HbA1c <6,5 %, a 17,5 % – HbA1c <7 %. В НИГХ 39,6% от пациентите са имали HbA1c <6,5 %, 50 % – стойности между 6,5 и 9,5 %, а останалите > 9,5 %. Во- дещо средство са СУП, чиито хипогликемизиращи свойства се познават най-добре от болшинството лекари (84,9 %) и намират най-широко приложение (общо при 60 % от лекуваните). Метформин е посочен като медикамент за намаляване на кръвнозахарните нива на второ място (58,9%) и се прилага при 36,6% от пациентите. По- малко се използва розиглитазон (6,5 %). Най-много лекари (54,1 %) предпочитат да лекуват с един медикамент, комбинираната терапия остава на по-заден план (27,4 %), а ранното включване на инсулин към пероралното лечение влиза в съображение при 4,6 % от запитаните и се прилага едва при 1,3 % от пациентите.
Изводи: Данните от проведените проучвания показват задоволителна степен на информираност на лекарите по отношение на целите на диабетното лечение, но значително по-ниска ефективност при реалния контрол на захарния диабет. Необходимо е създаването на организация за повишаване на познанията по отношение на съвременните концепции за лечение на ЗД2.
Ключови думи: Захарен диабет тип 2, информираност на лекарите, HbA1c.
