Клинична приложимост на дефиницията за метаболитен синдром на Международната Диабетна Федерация при пациенти с тип 2 захарен диабет
Брой: 3/2006
Автор: П. Каменова
Абстракт:
Имайки пред вид неотложната необходимост от прости и универсално приложими в клиничната практика диагностични критерии за метаболитен синдром, Международната Диабетна Федерация (МДФ) предложи нова дефиниция, която изтъква централното затлъстяване като необходимо изискване, и за първи път предостави различни разграничителни нива за затлъстяване при различните етнически групи.
Целта на настоящето кроссекционно проучване бе да се характеризира метаболитния синдром според дефиницията на МДФ при представителна група пациенти с тип 2 захарен диабет. 63 пациента (34 жени, 29 мъже) със следните показатели-възраст 52,0±8,7г., BMI 31,5±6,3 kg/m2, отношение талия/ханш 0,90±0,08, обиколка талия 101,8±14,7 cm, систолично артериално налягане 148±27 mmHg, диастолично артериално налягане 96±16 mmHg, триглицериди 2,11±1,31 mmol/l, HDL холестерол 1,11±0,44 mmol/l (средни±SD) участвуваха в проучването. Метаболитният синдром бе дефиниран със задължителния компонент обиколка талия ≥ 80 cm за жените и ≥ 94 cm за мъ- жете и наличието на още два от следните: повишени триглицериди ≥ 1,7 mmol/l, понижен HDL холестерол < 1,29 за жените и < 1,03 mmol/l за мъжете, повишено артериално налягане ≥ 130/ 85 mmHg и предишно диагностициран тип 2 диабет. Инсулиновата чувствителност бе определена със златния стандарт-мануална хиперинсулинемична еугликемична кламп техника, изразена като количество метаболизирана глюкоза (M) и хомеостазния модел (HOMA-IR).
Метаболитен синдром бе диагностициран при 51 пациента (80,9 %) – 30 жени (88,2 %) и 21 мъже (72,4 %). 19 пациента (37,2 %) бяха с 4 компонента на метаболитния синдром, 18 (35,3 %) – с 3 и 14 (27,5 %) с 5 компонента на метаболитния синдром. Най-висок процент от пациентите (72,5 %) се характеризираха с повишено артериално налягане, следвани от тези с повишени триглицериди (58,8 %) и понижен HDL холестерол (56,9 %). Комбинирана дислипидемия (високи триглицериди и нисък HDL холестерол) бе установена при 31,4 % от пациентите. Най-честият компонент на метаболитния синдром при женския пол бе повишеното артериално налягане (80 %), а при мъжкия пол-пониженият HDL холестерол (76,2 %). Инсулиновата чувствителност на пациентите с метаболитен синдром (M) 3,238±1,673 mg/kg/min бе сигнификантно по-ниска от тази на пациентите без метаболитен синдром-M 6,893±3,846 mg/kg/min, p<0,001. HOMA-IR на пациентите с метаболитен синдром 5,89±3,60 бе сигнификантно по-висок от този на пациентите без метаболитен синдром 2,36±1,55, p<0,01.
В заключение, представените данни за честотата на метаболитния синдром при тази представителна група пациенти с тип 2 захарен диабет, според критериите на МДФ, са подобни на предишно публикувани при същата група пациенти, прилагайки критериите на СЗО. Има известна разлика в характеристиката на компонентите между двете дефиниции. Компонентите на дефиницията на МДФ са лесно измерими и достъпни, което я прави полезно диагностично средство за метаболитен синдром при пациентите с тип 2 захарен диабет.
Ключови думи: метаболитен синдром, дефиниция на СЗО, дефиниция на МДФ, тип 2 захарен диабет, обиколка талия, централно затлъстяване.
