Клинични проблеми, които поставят надбъбречните инциденталоми

Брой: 3/2006

Автор: Георги Ганчев, Сабина Захариева

Абстракт:

С развитието и все по-широкото приложение на съвременните методи за образна диагностика се увеличава случайното откриване на надбъбречни инциденталоми. Пикът на честотата им е между 50- та и 60-та година от живота (3-7 %) и е особено висока при пациенти с клинични белези на метаболитен синдром (артериална хипертония, обезитет, инсулинова резистентност). Щателното хормонално изследване (катехоламини в 24 ч. урина, тест с дексаметазон плазмен алдостерон/ренинова активност) открива при около 20 % от тези тумори данни за значителна, макар и клинично недоловима, хормонална активност (напр. феохромоцитом, субклиничен синдром на Cushing). Рискът от злокачественост е малък, но нараства с увеличаване размерите на тумора. И понастоящем диаметъра на формацията се явява най-използвания в практиката критерий за вземането на решение за терапевтичен подход. Инциденталомите със значителна хормонална активност и всички тумори с диаметър над 4 см. подлежат на хирургично лечение. Навлизането в последните години на ендоскопската хирургия с присъщите си нисък морбидитет и морталитет позволява по-агресивен подход и по- ранна интервенция. По-малките тумори подлежат на ендокринологично и образно проследяване, и при откриване нарастване на тумора следва да се пристъпи към операция. Не се препоръчват образни процедури след 12-я месец при формации непоказващи растеж. Приложението на ТАБ следва да се ограничи до онкологично болни пациенти, при които надбъбречната формация се явява единствен показател за евентуалното наличие на метастази. Ползата от сцинтиграфията на надбъбреците остава обект на дискусии.