Костна минерална плътност при синдром на поликистозни яйчници
Брой : добавка към брой 3/2017
Автор: Орбецова, Мария М.
Клиника по Ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ “Св. Георги”,
Медицински Факултет, Медицински Университет, Пловдив
Резюме:
Естрогените играят ключова роля за достигане и поддържане на нормална костна маса при жените чрез въздействие и върху остеобластите, и върху остеокластите. Счита се, че основният механизъм на андрогенно повлияване на костта при жените е свързан с ароматизацията на андрогени в естрогени в яйчниците и в екстра гландуларните тъкани. Всички формиращи костта клетки имат рецептори и за андрогени, и за естрогени, като преобладават андрогенните рецептори върху остеобластните клетки.
Синдромът на поликистозни яйчници (PCOS), характеризиращ се с хронична ановулация, хиперандрогенемия, затлъстяване, централно отлагане на мастна тъкан и инсулинова резистентност, представлява уникален естествен модел за изучаване влиянието на андрогените върху костната маса при жените. При жени с PCOS костната минерална плътност (КМП) изглежда се поддържа на ниво, съпоставимо с това при здрави жени, което предполага, че вредните ефекти, свързани с липсата на овулация, могат да бъдат отслабени от излагането на костите на андрогенно въздействие. Различни доказателства както при здрави жени, така и при жени с андрогенен излишък, подкрепят наличие на независима асоциация на андрогените с достигането и поддържането на пикова костна маса в пременопаузалния период. Като цяло, взаимовръзката между андрогените и КМП при жени с андрогенен излишък изглежда е по-силна в метаболитно по-активната кост. Обаче, при липса на естрадиолов пик в средата на менструалния цикъл и/или на достатъчна прогестеронова продукция в лутеалната фаза, не се наблюдава сумарен позитивен ефект, което още веднъж подсказва, че естрадиолът играе критична роля. Така, по-високата КМП, наблюдавана при еуменорейни, хиперандрогенни жени с PCOS в сравнение с олиго или аменорейни носителки на синдрома и със здрави жени, може да бъде естрогенно медиирана. Като алтернатива, възможно е първостепенно значение за поддържане на КМП при жените с PCOS да имат андрогензависимите промени в телесните пропорции, а не директните ефекти на андрогените. Липсата на значими разлики в маркерите на костно ремоделиране между жени с PCOS и здрави контроли предполага, че директните ефекти на андрогените върху формирането на костта могат да бъдат ограничени. Нещо повече, в проучвания при жени с хиперандрогенни състояния ефектите върху костта, отнасяни към андрогените, могат отчасти да бъдат медиирани от цитокини (интерлевкин-6), растежни фактори или други хормони (инсулин, активин, фолистатин). Инсулинът, например, се явява един от най-важните стимулатори на костен растеж.
И накрая, лечебни стратегии, насочени към редукция нивата на андрогените, естрогените и инсулина, без да се вземат под внимание индивидуалните им ефекти върху костната маса и без да се възстанови нормалната менструална цикличност, излагат една определена група жени с PCOS на потенциален риск от развитие на остеопороза в по-късна възраст.
Ключови думи: костна минерална плътност, андрогенен излишък, синдром на поликистозни яйчници, естрогени, инсулин
