Kожната автофлуоресценция – показател за метаболитна памет при пациенти със захарен диабет
Автор: Хаджиева, Елица Г.,1 2 Бояджиева, Мила Б.2
Резюме:
Независимо от непрекъснатите терапевтични постижения, както и безспорния технологичен напредък в контрола и лечението на захарния диабет (ЗД), все още е значим процентът на лицата, които не достигат индивидуално-заложената цел за гликиран хемоглобин (HbA1c). Мащабни клинични проучвания доказват, че ефективен за дългосрочна профилактика на диабетните усложнения е не просто оптималният гликемичен контрол, а ранното му постигане в хода на заболяването, което е в основата на т. нар. “метаболитна памет”. Отговорните за нея патофизиологични механизми не са напълно изяснени, но се предполага водещата роля на крайните продукти на гликиране (advanced glycation end products, AGEs) и предизвикваната от тях тъканна увреда. AGEs са хетерогенна група съединения, получени чрез неензимно гликиране на протеини, липиди и нуклеинови киселини в различни тъкани и течности с достатъчно концентрация на глюкоза. При различни състояния, свързани с остър или хроничен оксидативен стрес, включително при ЗД, формирането им се повишава. Задействайки редица сигнални пътища, свързани с процесите на оксидативен стрес, хронично възпаление и апоптоза, AGEs се смятат за осно участници в патогенезата на диабетните усложнения. Известно е, че HbA1c дава възможност за относително краткосрочно мониториране на гликемичния контрол. От друга страна, способността на AGEs за необратимо свързване с дългоживеещи протеини ги превръща в потенциален биомаркер за дългосрочен ретроспективен гликемичен контрол и свързаните с него хронични диабетни усложнения. Кожната автофлуоресценция е утвърдена като бърза, лесно приложима и неинвазивна техника за измерване на натрупаните в кожата AGEs. Методът залага на флуоресцентните свойства на редица гликирани продукти и е валидиран със “златния стандарт” за оценка на тъканни AGEs – кожната биопсия.
