Лечение на тиреотоксикоза
Автор: Христозов К.
Резюме:
Тиреотоксикозата е сборно понятие, включващо група заболявания с различна етиология, характеризиращо се с повишени нива на циркулиращите тиреоидни хормони. Хипертиреоидизмът се отнася конкретно за увеличен синтез и секреция на шитовидни хормони, дължащ се на Базедова болест (ББ), токсичен аденом, както и на хипофизен аденом, продуциращ тиреоид-стумилиращ хормон (ТСХ). Състоянията на тиреотоксикоза без хипертиреоидизъм включват различните форми на тиреоидит, струма оварии, йод-индуцирана и екзогенна тиреотоксикоза. Базедовата болест е автоимунно заболяване, което се предизвиква от циркулиращи авто-антитела, насочени срещу ТСХ-рецепторите по повърхността на тиреоцитите. Представлява най-честата причина за хипертиреоидизъм, с хронично-прогресиращо протичане, склонност към обостряне или рецидиви след проведено лечение. Екстратиреоидните прояви на болестта обхващат тиреоид-асоциирана офталмопатия (ТАО), претибиален микседем, тиреоидната акропахия и други, които не се срещат при останалите форми на тиреотоксикоза. Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина, данните от хормонални и имунологични резултати, както и образните изследвания. Съвременната терапия включва медикаментозно лечение с тиреостатици (тионамиди) и дефинитивно лечение – хирургично или радиойодтерапия. Успоредно се прилагат бета-блокери, седативни медикменти, антиоксиданти, при тежки форми кортикостероиди, антикоагуланти при ритъмни нарушения.
Цел е възстановяване и задържане на еутиреоидно състояние и трайна имунологична ремисия. По-честите странични ефекти на тиреостатичната терапия се изразяват в потискане на гранулопоезата в костния мозък, алергични реакции, миопатия, гастроинтестинални – характерни предимно за метил-меркаптоимидазол (ММИ), както и хепатотоксично действие на пропилтиоурацила (ПТУ). Съвременните препоръки за лечение на ТАО се базират на индувидуалния подход, като от трите терапевтични възможности за лечение на ББ, преходно влошаване се наблюдава като недостатък на радиойодлечението, което може да бъде избегнато с протективен кортикостероиден курс. Възможностите за лечение при деца са същите като при възрастни, но рисковете и ползите от всеки метод са различни. Новите препоръки на Европейската тиреоидна асоциация от 2022 година за лечение на ББ в детска възраст включват като първа линия на лечение продължителен курс с ММИ, с предпочитане за титриране на дозата пред комбинирания метод на лечение с Левотироксин, както и въздържание от употреба на ПТУ. Като окончателно лечение се препоръчва тотална тиреоидектомия или радиойодтерапия с цел пълна аблация на щитовидната жлеза с последващо заместително лечение. По време на бременност лечението с ММИ е противопоказано. При необходимост същото се провежда само след 16г.с. при доказани странични ефекти от провежданата терапия с ПТУ. Оптималният срок за хирургична намеса е вторият триместър. В напреднала възраст се предпочита продължителното тиреостатично лечение или радиойодтерапията. Предизвикателство в ежедневната практика е разпознаването на двата типа медикаментозно-индуцирана тиреотоксикоза, вследствие на прием на Амиодарон. Диагностицирането им е от съществено значение, тъй като двете форми подлежат на различен терапевтичен подход.
