Макропролактинемия: клинична значимост и диагностично-терапевтичен подход

Цел: Целта на проучването беше да се определи честотата на макропролактинемията и корелацията между нивата на макропролактина и степента на клинична изява на характерните за хиперпролактинемия симптоми при пациенти с пролактином.

 

Пациенти и методи: Изследвани бяха 160 лица: 80 пациенти с пролактином и 80 здрави контроли, съответни по пол, възраст и индекс на телесна маса. Определянето на макропролактина беше извършено на базата на PEG-преципитационен тест. За макропролактинемия се считаха случаите с процент на възстановяване под 40%.

 

Резултати: Честотата на макропролактинемия, определена на базата на PEGпреципитационен тест сред пациентите с пролактином е 2,5% и не се различава статистически от тази сред здравите лица (5%). Установи се сигнификантна зависимост на менструалните нарушения и нарушенията в овариалната фоликулогенеза както от серумните нива на мономерната форма при лицата с истинска хиперпролактинемия, така и от нивата на високомолекулната форма при пациентите с макропролактинемия. При относително малък процент от пациентите с доказана макропролактинемия наличието на типична клинична картина и овладяването й на фона на лечението с допаминови агонисти говори за налична биологична активност на макропролактина, сравнима с тази на мономерната форма. Намаляването на нивата на макропролактина в хода на лечение с допаминови агонисти подсказва туморен произход на високомолекулната форма в тези редки случаи.

 

Изводи: Въпреки че макропролактинемията се смята за бенигенно състояние, в някои случаи се налага образна диагностика на хипофизата, лечение с допаминови агонисти и продължително проследяване. Поведението при макропролактинемия трябва да се базира на индивидуализиран подход.