Маркери за ранна детекция на бъбречното увреждане при различни отклонения в глюкозния толеранс
Автор: Салкова, Мартина И., Танкова, Цветалина И.
Резюме:
Захарният диабет е метаболитно заболяване, което се разпространява с пандемична скорост в световен мащаб. По тази причина се обръща все по-голямо внимание на превенцията му и свързаните с него хронични усложнения. В тази връзка през последните години с особен интерес се разглеждат предиабетните състояния, които представляват междинен етап от прехода между нормалната глюкозна хомеостаза и захарния диабет. Микросъдовите усложнения – диабетна ретинопатия и нефропатия засягат голяма част от пациентите със захарен диабет – според литературни данни около 25-40%. Високата честота и влиянието им върху качеството на живот и социоикономическите последици показват важната роля на превенцията на микросъдовите усложнения не само в диабетната популация пациенти, но и в групата с нарушен глюкозен толеранс. За основни рискови фактори за развитието на диабетна нефропатия се смятат давност на захарния диабет, лош гликемичен контрол, артериална хипертония, дислипидемия, увеличена обиколка на талията, наднормено телесно тегло и затлъстяване, възраст, пол и фамилна обремененост. Част от тях са компоненти на метаболитния синдром и характеризират високорисковата популация лица с предиабет, която е обект на интерес, тъй като познатите патофизиологични дефекти, характеризиращи захарен диабет тип 2, се наблюдават и при развитието на предиабетните състояния. По тази причина е основателно провеждането на изследвания за връзката между развитието на диабетна нефропатия и наличието на предиабет. През последните години вниманието се насочи към намирането на ранни биомаркери, които да позволят раннaта диагноза, предотвратяване на разпространението и забавяне на прогресията на вече изявилата се нефропатия. Като такива се очертават цистатин С, неутрофилен желатиназа-асоцииран липокалин (NGAL), хомоцистеин, Е-кадхерин и фетуин-А.
