Неинсулинозависим захарен диабет и артериална хипертония – роля на инсулиновата резистентност и хиперинсулинемията

Брой: 3/1997

Автор: В. Иванов, ВМА – клиника по ендокринология, София

Абстракт: 
 
Клиничното съчетаване на артериална хипертония, неинсулинозависим захарен диабет, затлъстяване и атеросклероза е известно отдавна. Повишеният интерес към тази асоциация напоследък се свързва с възможната патогенетична роля на инсулиновата резистентност като медиатор на тази асоциация.

Синдромът хиперинсулинемия/инсулинова резистентност е главният компонент на така наречения „X" синдром, дефиниран през 1988 г. от Reaven. Настоящият обзор разглежда ролята на инсулиновата резистентност и хиперинсулинемията при неинсулинозависим захарен диабет и артериална хипертония. Спира се вниманието върху причините и механизмите за развитие на инсулинова резистентност, подчертава се значението на генетичните фактори, детерминиращи инсулинова резистентност, както и на метаболитните фактори – брадикинини, паратиреоиден хипертензивен фактор, калциево-магнезиев метаболизъм, натриево-водороден и натриево-литиев транспорт.

В заключение се налага изводът, че в патогенетичен аспект артериалната хипертония и неинсулинозависимият захарен диабет са интимно свързани и тази връзка е инсулиновата резистентност и хиперинсулинемията.

Ключови думи: неинсулинозависим захарен диабет, хипертония, инсулинова резистентност, хиперинсулинемия.

Изтеглете целия брой 3/1997

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?