Невроендокринни основи на метаболитния синдром
Брой: 2/2003
Автор: С. Захариева, М. Янева, Клиничен център по ендокринология и геронтология Медицински университет – София
Абстракт:
Редица експериментални и клинични данни от последните години показват съществуването на невроендокринни нарушения при метаболитен синдром (МС). В обзора се разглеждат предимно нарушенията в хипоталамо-хипофизарно-надбъбречната (ХХН) ос. Състоянието на "функционален хиперкортизолизъм", което се наблюдава при МС, би могло да играе ключова роля в развитието на инсулиновата резистентност и произтичащите от нея метаболитни отклоне ния. Хиперкортизолизмът вероятно има основно значение за натрупването на висцерална мас тна тъкан. Първоначалното схващане за инсулиновата резистентност като първичен медиатор на МС вероятно ще претърпи промени в следващите години. Бъдещите изследвания ще покажат дали има основание да се приеме алтернативната хипотеза – първичният дефект при МС е повишената активност на ХХН ос; промените в секрецията и чувствителността към кортизола са причина за инсулиновата резистентност. Прилагането на средства, повлияващи продукцията или метаболизма на кортизола, могат да доведат до нов подход за лечението на инсулиновата резистентност, респективно на МС.
Ключови думи: метаболитен синдром, хиперкортизолизъм, 11beta -НSD1
