Om реналната остеодистрофия до сенилната остеопороза
Брой: 2/2003
Автор: С.Кривошев, А-М. Борисова, Отделение по диализа, МБАЛ "Царица Йоанна" ЕАД – София *Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет – София
Абстракт:
Реналната остеодистрофия засяга почти всички болни с хронична бъбречна недостатъчност. Тя трябва да бъде диагностицирана и лекувана, за да се подобри прогнозата на диализно болните. Реналната остеодистрофия е смес от различни в патогенетично отношение болестни състояния. Тук се включват вторичен хиперпаратиреоидизъм, нарушен метаболизъм на витамин D, костна резистентност към паратхормона, имобилизация на болните, хипогонадизъм, амилоидоза, токсична остеодистрофия от алуминий или некачествена диализа. Вторичният хиперпаратиреоидизъм се открива рано в хода на хроничната бъбречна недостатъчност. Първоначално основни фактори за развитието му са дефицитът на калцитриол и абнормности на калций-сензорния рецептор. По-късно, с развитието на бъбречната недостатъчност, важен патогенетичен фактор става хиперфосфатемията. При диализните пациенти освен до костна патология хиперфосфатемията води до извънскелетни калцификати и повишена смъртност. През последните години са описани нови типове костна патология. Сред тях особен интерес предизвиква адинамичната костна болест. След успешна бъбречна трансплантация неблагоприятните фактори надделяват над благоприятните и нарушенята на минералния метаболизъм и скелетните промени са чести причини за болестност. Точната диагноза има основно значение за правилното лечение на реналната остеодистрофия.
Ключови думи: ренална остеодистрофия, сенилна остеопороза, бъбречна недостатъчност.
