Орален глюкозотолерансен тест при пациенти с метаболитен синдром
Брой: 4/2003
Автор: П. Ангелова-Гатева, С. Захариева, А. Томова, Н. Овчарова, Н. Ю. Аозанов, А. Еленкова, Клиничен център по ендокринология и геронтология Медицински университет – София
Абстракт:
Метаболитният синдром се обозначава напоследък като новата световна епидемия. Характеризира се със центрипетално затлъстяване, хипергликемия поради нарушения глюкозен толеранс, хиперинсулинемия, дислипидемия и хипертония.
Целта на настоящото проучване бе да се оценят особености на въглехидратната обмяна посредством орален глюкозотолерансен тест (ОГТТ) при пациенти с метаболитен синдром при прием на 75 g глюкоза. При 400 хоспитализирани пациенти с метаболитен синдром, диагностициран клинично, от които 103 мъже и 297 жени на възраст от 21 до 76 години, бе проведен ОГТТ при спазване на необходимите изисквания.
В серум от капилярна кръв бе изследвана кръвната глюкоза на гладно и след прием на 75 g глюкоза на 30, 60, 120 и 180 минута. Средната стойност на глюкозата на гладно бе 4,75 ± 2,14 mmol/l, на 30 минута – 7,98 ± 3,15 mmol/l, на 60 минута – 9,25 ±4,43 mmol/l, на 120 минута -6,50 ± 2,95 mmol/l, на 180 минута – 4,6 + 2,97 mmol/l. За сравнение бяха използвани референтни граници, приети от СЗО за нивото на кръвната глюкоза на гладно, в гранична област (нарушен глюкозен толеранс) и при диабет при ОГТТ. Бе изчислена разликата (делта 1, Д1) между средните стойности на 0 и 60 минута – т. е повишението и разликата (делта 2, Д2) между средните стойности на 60 и 120 минута – т. е снижението на кръвната глюкоза, както и отношението между тях (делта 1/делта 2, Д1/Д2).
Разликата Д1 при референтната група на гладно е 3,4 mmol/l, в граничната област е 4,8 mmol/l и при патологичните стойности, пациен¬ти с диабет – 4,1 mmol/l. При изследваните от нас лица с метаболитен синдром Д1 е 4,5 mmol/ I, най-близка стойност до увреден глюкозен толеранс, в сравнение с приетите референтни стойности. Това повишение би могло да се използва като биохимичен показател при диагностициране на метаболитен синдром.
Наблюдаваното отчетливо повишение на кръвната глюкоза на 60 минута в сравнение с КГ на гладно би могло да се разглежда като нова възможност и се използва за провеждане на един съкратен по време ОГТТ. Интересно е наблюдението на Д2, което при изследваните от нас лица е 2,73, при референтните групи е 1,1, 1,4 и 0,0 -при диабетно болните.
Отношението повишение/снижение (Д1/Д2) при изследваните лица с метаболитен синдром е със стойност 1,65, при референтните групи – съответно 3,0, 3,43 и 4,1. При метаболитен синдром разликата е съществена в сравнение с референтните групи.
Намерените от нас стойности на Д1 и отношението Д1/Д2 са много интересни, оценени за първи път от нас и могат да се използват при първичната оценка на метаболитния синдром самостоятелно, преди да се изследват стойностите на инсулина, което спестява време и средства при изясняване на диагнозата на метаболитния синдром.
Ключови думи: ОГТТ, глюкоза, метаболитен синдром.
