Остеопротегерин при диабетици – клинично значение, връзка с гликемичния контрол и възпалителни маркери
Брой: 3/2006
Автор: Мила Бояджиева, Кирил Христозов
Абстракт:
Остеопротегерин (ОПГ) е член на TNF- рецепторната фамилия, първоначално открит като ключов регулатор в костния метаболизъм, а напоследък установен и в съдовата система. ОПГ функционира като разтворим рецептор-примка за лигандата на рецептор-активатор на нуклеарен фактор капа В (receptor activator of nuclear factor kappa B ligand, RANKL), която стимулира остеокластната диференциация и активация. Следователно, ОПГ подтиска остеокластогенезата и повишава костната минерална плътност поради свързване и неутрализиране на RANKL.
По-късно стана ясно, че ОПГ участва и в съдовата хомеостаза, т. к. ОПГ-дефицитни мишки развиват както остеопороза, така и медиокалциноза на аорта и бъбречни артерии. Доказа се, че втора лиганда на ОПГ е апоптоза-индуцираща лиганда, близка с TNF (tumor necrosis factor-related apoptosis-inducing ligand, TRAIL), предизвикваща апоптоза на възприемчиви клетки. Свързвайки TRAIL, ОПГ предпазва човешки ендотелни, както и някои малигнени клетки от клетъчна смърт.
Особен интерес предизвикаха резултатите на Browner et al. за повишени плазмени нива на ОПГ при жени с диабет и връзката му с повишена обща и сърдечно-съдова смъртност. Това привлече вниманието на изследователите и данните се подкрепиха и от други съвременни проучвания. Висок плазмен ОПГ се доказа при тип 1 и тип 2 диабетици, намери се връзка с гликиран хемоглобин, промени в липидния статус, маркери на системно възпаление и микро и макроваскуларни увреждания.
Ключови думи: остеопротегерин, диабет, инсулинова резистентност, TNF-α, IL-6.
