Оценка на йодния статус на бременни жени от град София

Брой: 4/2000

Автор: Р. Иванова, Л. Иванова*, Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет – София, *Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене – София

Абстракт:
 
За оценка на йодния статус на бременни жени в условия на липсваща задължителна йодна суплементация са изследвани общо 31 жени на възраст 26,7 ± 5,2 години (20-42 години) от град София в периода декември 1999-януари 2000 г. чрез клинични и биохимични индекси и индикатори. Интерпретацията на получените резултати е извършена чрез общоприетите критерии за оценка на йодния статус на популационно ниво (ICCIDD/UNICEF/WHO, 1994).

Чрез палпация се установи 48,3% гушавост (35,5% дифузна, нискостепенна струма и 12,9% високостепенна). Ехографското определяне потвърждава значителната хиперплазия на щитовидната жлеза при бременните жени – 45,1 % от жените имат обем на щитовидната жлеза над 18 ml, приет за горна граница на нормален.

Медианата на йодурия на цялата група е 104,5 µg/l, като с екскреция под 100 µg/l са 41,4%, а под 50 µg/l – 20,1 %.

В зависимост от допълнително суплементиране жените са разделени на две групи, като при групата без суплементиране честотата на гушавост е по-висока – 59%, за разлика от тези със суплементиране – 22,2%. Ехографската находка не показва разлика в обемите на тиреоидеята между двете групи, но се установяват различия в йодната екскреция.

Високата честота на гушавост сред изследваните бременни, както и ниската йодурия сред несуплементираните с йод жени доказва необходимостта от допълнително суплементиране с йод в хода на нормалната бременност.

Ключови думи: йоден дефицит, йодна суплементация, бременност, гушавост, йодурия.

Изтеглете целия брой 4/2000

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?