Оценка на метаболитни и хормонални нарушения при различни фенотипове на синдром на поликистозни яйчници
Брой : 4/2017
Автор: Няголова, Пресияна В.1, Митков, Митко Д.2, Колева, Даниела Ив.1, Орбецова,
Мария М.1, Терзиева, Дора Д.3
1 Секция/Клиника по Ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ “Св. Георги”, Меди-
цински Факултет, Медицински Университет, Пловдив
2 Секция по Ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ “Пълмед”, Медицински Фа-
култет, Медицински Университет, Пловдив
3 Централна Клинична Лаборатория, УМБАЛ “Св. Георги”, Фармацевтичен Факултет,
Медицински Университет, Пловдив
Резюме:
Синдромът на поликистозни яйчници (PCOS) е най-честата ендокринопатия сред жените в репродуктивна възраст. Различната клинична изява позволява разделянето на носителките на синдрома в 4 основни групи с определени фенотипни характеристики. Целта на проучването е да се характеризират и сравнят метаболитните и хормоналните промени при 4-те обособени фенотипа жени с PCOS.
Материали и методи: Проучването обхваща 87 жени с доказан PCOS според критериите на
ESHRE-ASRM и контролна група от 27 клинично здрави жени. Изследвани са базални нива на плазмена
глюкоза (FРG), общ холестерол (TC), HDL-холестерол (HDL-C), триглицериди (TG), инсулин, тиреостимулиращ хормон (TSH), свободен тироксин (FТ4), анти-тиреопероксидазни (TPO) и антитиреоглобулинови (Tg) антитела, лутеинизиращ хормон (LH), фоликуло-стимулиращ хормон (FSH), естрадиол (Е2), андростендион (A4), тестостерон (T), секс-хормон свързващ глобулин (SHBG), дехидроепиандростерон сулфат (DHEA-S) и пролактин (PRL) и е проведен орален глюкозотолерансен тест (оГТТ).
Изчислени са BMI, свободен андрогенен индекс (FAI), съотношение глюкоза инсулин (GIR) и HOMA-
индекс.
Резултати: При жените с PCOS са определени 4 фенотипа – А (олигоановулация, хиперандрогенизъм и поликистозни яйчници) (n=33), В (олигоановулация и хиперандрогенизъм) (n=21), С (хиперандрогенизъм и поликистозни яйчници) (n=19) и D (олигоановулация и поликистозни яйчници) (n=15). Пациентките от 4-те подгрупи не се отличават по възраст (Р=0,615) и BMI (Р=0,223). При сравнение
на показателите на въглехидратния и липидния метаболизъм не се установяват сигнификантни различия между отделните фенотипове: TC (Р=0,672), HDL-C (Р=0,083), LDL-C (Р=0,786), TG (Р=0,552), глюкоза 0 мин. (Р=0,465), глюкоза 60 мин. (Р=0,291), глюкоза 120 мин. (Р= 0,385), инсулин 0 мин. (Р=0,259),
инсулин 60 мин. (Р=0,068), инсулин 120 мин. (Р=0.511), HOMA-IR (Р=0,432), GIR (Р=0,429). При сравнение
на 7 критерия за обективизиране на инсулиновата резистентност като най-добър маркер се очертава покачването на инсулина 5 пъти спрямо изходния в хода на оГТТ. Установяваме сигнификантно
по-високи нива на Т при пациентките с фенотип А в сравнение с тези с фенотип D (Р=0,028), а също и по-високи нива на DHEA-S при групата с фенотип В в сравнение с фенотип D (Р=0,045).
Заключение: При четирите фенотипа на PCOS е налице съпоставим рисков профил по отношение на инсулиновата резистентност и съпътстващата я хиперинсулинемия, когато групите са уеднаквени по BMI. Определянето на фенотипа на жените с PCOS e от особена важност за клиничната
практика с оглед комплексна и точна оценка на актуалното състояние на пациентките, профилактика на метаболитните усложнения и своевременен избор на подходящо терапевтично поведение при
жените с PCOS.
Ключови думи: PCOS, фенотип, инсулинова резистентност, орален глюкозо-толерансен тест
