Парадокс на обезитета при диабетно стъпало

Автор:  Гатев, Цветан Вл.1¹,Бялкова, Виктория В.², Каменов, Здравко А.¹

Резюме:

Контекст на проблема: Диабетното стъпало се явява усложнение на усложненията – хроничните хипергликемични изменения в съдовете и нервите. В патогенезата му участват множество механизми, като не всички от тях са изцяло изяснени. Известно е, че индексът на телесна маса (ИТМ) корелира с метаболитните заболявания и тяхната тежест. Ролята на мастната тъкан и произвежданите от нея цитокини при диабетно стъпало е слабо проучена. Методи: При срезово проучване са изследвани 120 хоспитализирани пациенти със захарен диабет тип 2, на средна възраст 57,68±10,47 г., в интервала между 32 и 79 г. Те са разделени в 2 групи – хора с диабетно стъпало – с налична плантарна диабетна рана на ходилото (n=42) и такива без това усложнение (n=78). На всички участници са направени стандартни антропометрични, физикални и лабораторни изследвания. Телесният им състав е определен чрез биоимпедансен метод. Резултати: Пациентите с диабетно стъпало са значимо по-възрастни, с по-голяма давност на диабета, с по-ниски ИТМ, телесно тегло и обиколка на ханша, както и с по-малко мазнини в тялото. Броят компоненти на метаболитния синдром са значимо по-малко сред лицата с диабетни рани спрямо хората без това усложнение. Всички жени в групата с диабетно стъпало са в менопауза. Заключение: В нашето проучване по-голямото количество мастна тъкан корелира с по-ниска честота на диабетното стъпало. Проявата на това усложнение се вписва в определението за “парадокс на обезитета”.

Изтеглете целия брой 2/2023