Първичен алдостеронизъм – промяна в диагностичните и лечебните концепции
Брой: 2/2006
Автор: Й. Матрозова, С. Захариева Клиничен център по Ендокринология и Геронтология, Медицински университет – София
Абстракт:
Първичният алдостеронизъм (ПА) е една от най-разпространените ендокринни хипертонии. Идиопатичният хипералдостеронизъм и аденомът на Koн са най често срещаните форми на ПА. По-рядко се откриват едностранна хиперплазия, надбъбречен карцином и фамилни форми на заболяването.
Подобрените диагностични методи (въвеждането на съотношението алдостерон/ренин) и скринирането на по-широка популация от хипертоници, включително и нормокалиемични пациенти, доведе до значимо увеличение на откриваемостта на ПА. Доскоро се считаше, че ПА заема 0,05-2 % от случаите с артериална хипертония, но според по-нови проучвания честотата варира между 5 % -35 % от хипертониците.
Много от съвременните проучвания са посветени на генетичните форми на ПА (дексаметазон – зависим хипералдостеронизъм и фамилен хипералдостеронизъм тип 2). Изучават се и генетичните основи на спорадичния алдостеронизъм. Изяснява нето на генетичната същност на заболяването ще доведе и до усъвършенстване на диагнозата и лечението на ПА.
Напоследък се установиха вредни ефекти на алдостерона върху сърдечно-съдовата система, независими от артериалното налягане (развитие на сърдечна фиброза и левокамерна хипертрофия). Необходимостта от раннa диагностика се определя от факта, че ПА е заболяване, свързано с повишен сърдечно-съдов риск и неколкократно увеличена смъртност, което е лечимо при навременна диагноза- оперативно при аденом на Кон и медикаментозно при идиопатичeн хипералдостеронизъм.
Ключови думи: първичен алдостеронизъм, съотношение алдостерон/ренин.
