Първичен алдостеронизъм – съвременни концепции в диагностичния и лечебния подход
Брой : 4/2017
Автор: Русев, Росен А., Матрозова, Йоанна А., Еленкова, Атанаска П., Захариева, Сабина З.
Клиничен център по Ендокринология и Геронтология (КЦЕГ), МУ София
Резюме:
Първичният алдостеронизъм (ПА) е най-често срещаната форма на ендокринна хипертония с данни за честота около 8,8% от всички хипертоници. Крос-секционни и проспективни проучвания показват честота >5% при пациенти в първичната медицинска помощ и >10% за насочени пациенти в клиничните центрове.
Нелекуваният хипералдостеронизъм води до по-висок риск от сърдечно-съдови, нефрологични и метаболитни усложнения. Заболяването включва различни подтипове, всички характеризиращи се с алдостеронова свръхпродукция от надбъбречните жлези. Най-често срещаните форми са двустранната надбъбречнокорова хиперплазия (ДНХ) и аденома на Кон.
Диагнозата на ПА традиционно включва следните 3 стъпки:
1. скрининг;
2. потвърдителен тест;
3. изясняване на конкретната форма на заболяването. Най-широко използваният скринингов метод е съотношението алдостерон/ренин. В момента вниманието се насочва към разработването на нови скринингови и диагностични тестове с по-добра чувствителност и специфичност. Пациентите с ПА подлежат на образна диагностика – компютърна томография (КТ) на надбъбречни жлези с контрастна материя.
Все още катетеризацията на надбъбречните вени (AVS) е златният стандарт при отграничаването на едностранната от двустранната алдостеронова хиперпродукция. Чувствителността и специфичността на AVS (95 и 100%, респективно) превъзхожда тази при КТ (78 и 75%, респективно). В последните препоръки за действие има тенденция за ограничаване на този инвазивен метод, когато са налице безспорни клинични, хормонални и КТ данни за аденом на Кон. Пациентите с тази форма на заболяването се насочват за оперативно лечение, докато при тези с двустранна надбъбречна хиперплазия се препоръчва медикаментозно лечение с минералкортикоиден рецепторен антагонист, който ефективно блокира проявата на тъканните токсични ефекти на алдостерона.
Ключови думи: алдостерон; ренин; хипералдостеронизъм; AПА; двустранна надбъбречна хиперплазия
