Плазмени нива на хомоцистеин, фолати и витамин В12 при пациенти със захарен диабет тип 2 на лечение с метформин
Брой: 4/2003
Автор: М. Боянов, Ж. Бонева*, А. Цончева**, М. Протич*, Клиника по ендокринология, Катедра по вътрешни болести, МБАЛ „Александровска", Медицински университет – София, *Отделение по ендокринология, Централна клинична болница на МВР – София, **Хормонална лаборатория, Катедра по клинична лаборатория, МБАЛ „Александровска", Медицински университет – София
Абстракт:
Хиперхомоцистеинемията се смята за независим сърдечно-съдов рисков фактор. Приложението на антидиабетния препарат метформин се асоциира с хиперхомоцистеинемия. Цел на настоящата разработка беше да се потърси ефектът на 6-месечно лечение с метформин върху серумните нива на хомоцистеина, фолатите и витамин В12 при диабетици тип 2. Участваха 18 пациенти – 9 жени и 9 мъже, на средна възраст 47,6 години със средна давност на диабета 6,1 години. Изходно и след 6-месечно лечение със средна дневна доза 1500 mg метформин се измериха плазмените нива на хомоцистеина, фолатите, витамин В12, показателите на гликемичния и липидния контрол, някои антропометрични и биохимични величини. Плазмените нива на хомоцистеина не се промениха, а тези на фолатите и витамин В12 спаднаха несигнификантно (фолати – от 25,9 на 21,7 nmol/l, и витамин В12 – от 233,3 на 207,4 pmol/l). He се наблюдаваха промени в еритроцитите и серумното желязо. Гликемичният контрол се подобри значимо (НbА1с спадна с 0,9 %), спадна общият холестерол (с 0,8 mmol/l). Налице бе лека редукция на телесното тегло (средно с 3,2 kg), както и на съотношението талия/ханш (с 0,03). Смятаме, че влиянието на лечението с метформин върху нивата на хомоцистеина е незначително и не може да се сравни с неоспоримите ползи за сърдечно-съдовия риск. При лечение с метформин не се налага допълнително лечение с фолати или други препарати.
Ключови думи: захарен диабет тип 2, метформин, хомоцистеин, фолати, витамин В12
