Плейотропни ефекти на инкретиновите хормони и терапевтични възможности
Брой : 3/2017
Автор: Станчев, Павел Е., Орбецова, Мария М.
Клиника/Секция по Ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ “Св.Георги”, Медицински Факултет, Медицински Университет, Пловдив
Резюме:
Инкретиновият ефект при захарен диабет тип 2 е нарушен − нивата на глюкагоноподобния пептид-1 (GLP-1) са понижени в комбинация с намален отговор и към двата инкретина- GLP-1 и глюкозозависимия инсулинотропен пептид (GIP). Невъзможността за прилагане на нативния GLP-1 като лечебно средство е свързана с бързото му разграждане от ензима дипептидил пептидаза-4 (DPP-4). Терапевтичните стратегии с GLP-1, които сега се прилагат широко в практиката, са базирани на DPP-4 резистентни GLP-1 рецепторни агонисти (GLP-1RА) и DPP-4-инхибитори. Плейотропните ефекти на инкретиновите хормони се определят от свързването им с рецептори в клетките на централната и периферната нервни системи, на стомашно чревния тракт, сърцето, белите дробове, бъбреците, мастната и мускулната тъкан и съдовия ендотел. Натрупващите се доказателства за екстрапанкреасно действие на GLP-1 разширяват спектъра на приложение на GLP-1-RА и DPP-4 инхибиторите с други индикации, извън лечение на хипергликемията при захарен диабет. В настоящия обзор са застъпени сърдечно-съдовото позициониране на инкретин-базираната терапия с данни от клинични проучвания, както и доказателства на многообразните им плейотропни ефекти.
Ключови думи: глюкагоноподобен пептид-1, глюкозозависим инсулинотропен пептид, инкретин-базирана терапия, GLP-1 рецепторни агонисти, DPP-4-инхибитори
