Полови хормони при мъже със захарен диабет тип 1
Автор: Илиева-Герова, Мария И. 1, Колева-Тютюнджиева, Даниела И.1, Няголова, Пресияна В.1, Орбецова, Мария М.1, Райчева, Ралица Д2, Денева, Таня И.3
Резюме:
Захарният диабет като хронично метаболитно заболяване е добре известно със своите системни ефекти в резултат на повлияване метаболизма на въглехидрати, протеини и масти. Документирана и подробно изучена е връзката между захарния диабет тип 2 (ЗДт2), инсулиновата резистентност и метаболитния синдром, както и свързаните с тези състояния нарушена репродуктивната функция, промяна в нивата на андрогените и развитие на хипогонадизъм при мъже. Захарен диабет тип 1 (ЗДт1) с водещи инсулинопения и хипергликемия също се асоциира с известно повлияване на хиполамо-хипофизо-гонадната ос (ХХГ), фертилитета и хормоналните показатели на мъжете, а точните механизми на увреда са въпрос на широк научен дебат.
Цел на проучването е да се срявнят серумните нива на андрогените при мъже със ЗДт1 и съответни по възраст и ИТМ клинично здрави мъже в репродуктивно активна възраст.
Материали и методи: Проучването обхваща 71 лица – 30 мъже със ЗДт1 и 41 клинично здрави мъже, служещи за контролна група. Снета е подробна анамнеза по отношение давност на заболяването, прилагани инсулини, обща дневна доза инсулин (ОДД). При всички участници са извършени антропометрични измервания: тегло, ръст, обиколка на талия (Т) и ханша (Х), изчислени са индекс на телесна маса (ИТМ) и Т/Х. Изследвани са базални нива на лутеинизиращ хормон (LH), фоликулостимулиращ хормон (FSH), естрадиол (E2), тестостерон (Т), полови – хоромони свързващ глобулин (SHBG), дехидроепиандростерон-сулфат (DHEA-S), тиреостимулиращ хормон (TSH), серумен пролактин (Prl), адренокортикотропен хормон (ACTH), сутрешен кортизол (corisol 8h). Изчислени са: свободен андрогенен индекс (FAI), свободен тестостерон (cFT) и бионаличен тестотерон (BioT). Оценен е гликемичния контрол чрез кръвна захар на гладно (FBG), гликиран хемоглобин (HbA1C) и микроалбуминурия (U-ALB). Биохимичните изследвания включват изследване нивата на общ белтък (TPROT), албумин (ALB) и креатинин (CREA).
Резултати: Средната възраст на изследваните мъже е 31,72±6,05 г., като не се установява статистически значима разлика по отношение на този показател между лицата със ЗДт1 и контролите (p=0,944). Средният ИТМ е 24,87±6,03 кг/м², отново без сигнификантна разлика между двете изследвани групи (р=0,537). Мъжете със ЗДт1 са с по-голяма обиколка на талията (p<0,05) и повишeно отношение Т/Х (p=0,000), но с по-малка обиколка на ханша (p<0,05). Нивата на HbA1С и FBG са статистически значимо по-високи при мъжете със ЗДт1 спрямо здравите контроли (р=0,000, респ.). Всички участници са с нормални нива на общ белтък и албумин при липса на статистически значима разлика на тези показатели между двете групи (p=0,188, p=0,600, респ.). Лицата в настоящето проучване са с еутиреоидна функция, нормопролактинемия, нормални нива на сутрешен кортизол и ACTH. Мъжете със ЗДт1 са със статистически значимо по-високи нива на SHBG (p=0,000) и по-ниски нива на FAI спрямо контролите (p=0,004). Не се достигна статистически значима разлика по отношение нива на Т и cFT (p=0,101, p=0,465, респ.). В групата на ЗДт1 прави впечатление тенденцията към по-ниски нива на BioT спрямо контролната група, без това да достига статистически значима разлика (p=0,071). Не се откриват сигнификатни разлики и по отношение нивата на LH, FSH, LH/FSH и Е2 между двете групи мъже (p=0,126, p=0,553, p=0,284, p=0,900, респ).
Заключение: Мъже със ЗДт1 със средна давност на заболяването 10 г. и липса на диабетна макроангиопатия и диабетна нефропатия нямат данни за изразен андрогенен дефицит и са със съпоставими спрямо здравите мъже в репродуктивно активна възраст нива на полови хормони.
Ключови думи: захарен диабет тип 1, гонадотропни хормони, пролактин, тестостерон, SHBG, FAI.
