Поведение при надбъбречните инциденталоми според последните препоръки от 2023 година
Автор: Захариева С.1,2,3,4
Резюме:
Надбъбречните инциденталоми са формации от 1 cm или по-големи, случайно открити при образна диагностика проведена по повод на неендокринни заболявания. Честотата на надбъбречните инциденталоми се е увеличила 10 пъти през последните 2 десетилетия, като повечето са диагностицирани при по-възрастни хора. При всяка новооткрита надбъбречна маса трябва да се отговори на 2 въпроса: дали е малигнена и дали е хормонално активна. Отговорът на двата въпроса е еднакво важен за определяне на лечението, тъй като тези тумори могат да доведат до значителна заболеваемост и дори смъртност, ако са злокачествени или хормонално активни. Злокачествени тумори се откриват по-често при млади пациенти. Суспектни за надбъбречен карцином са: пациенти с двустранни надбъбречни тумори, анамнеза за друго злокачествено заболяване, компютърна томография (КТ) показваща туморна маса с размер над 4 см, с неопределени образни характеристики, плътност над 10 Хънсфилдови единици (ХЕ) без контраст и със забавено отмиване при контрастно усилване. Въпреки че изявената хормонална свръхсекреция е необичайна при надбъбречни инциденталоми, слабо изразена автономна секреция на кортизол може да бъде диагностицирана при 30% до 50% от пациентите. Тъй като автономната секреция на кортизол е свързана с повишена сърдечно-съдова заболеваемост и метаболитни нарушения, при всички пациенти с надбъбречни инциденталоми се препоръчва тест за потискане н кортизола с дексаметазон. В последните препоръки от 2023 г. за подхода към надбъбречните инциденталоми, специално внимание е обърнато на случаите с автономна кортизолова секреция и са направени важни допълнения. Въвежда се ново понятие “метаболитен автономен кортизолов синдром” за пациентите с автономната кортизолова секреция и метаболитни нарушения. Поведението при надбъбречните инциденталоми варира в зависимост от етиологията, съпътстващите заболявания и предпочитанията на пациента. Надбъбречните тумори, за които се подозира, че са злокачествени или са хормонално активни (синдром на Кушинг, първичен алдостеронизъм и феохромоцитом), се лекуват оперативно с адреналектомия. Хормонално неактивните и видимо доброкачествени при образната диагностика аденоми трябва да бъдат проследявани от ендокриноло.
