Приложение на хормоните на щитовидната жлеза при хипотиреоидни и еутиреоидни пациенти: анкетно проучване THESIS* сред български лекари
Автор: Борисова, Анна-Мария И.1, Боянов, Михаил А.2, Атанасио, Роберто3, Хегедуш, Ласло4, Наги, Ендре5, Негро, Роберто6, Папини, Енрико7, Перос, Петрос8
2 Клиника по Ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ “Александровска”; Катедра Вътрешни болести, Медицински университет, София, България
3 Endocrine Unit, Galeazzi Orthopedic Institute IRCCS, 20161 Milan, Italy
4 Department of Endocrinology and Metabolism, Odense University Hospital, University of Southern Denmark, Odense, Denmark
5 Division of Endocrinology, Department of Medicine, Faculty of Medicine, University of Debrecen, Debrecen, Hungary
6 Division of Endocrinology, V. Fazzi Hospital, Lecce, Italy
7 Department of Endocrinology and Metabolism, Regina Apostolorum Hospital, Albano, Rome, Italy
8 Department of Endocrinology, Royal Victoria Infirmary, Newcastle upon Tyne, United Kingdom
Резюме:
Цел: да изследва приложението от страна на българските лекари на щитовидни хормони при хипотиреоидни и еутиреоидни пациенти с фокус върху фармацевтичните форми на Левотироксин (LT4).
Материали и методи: Проучването е срезово, с анкетен метод. Участваха 120 лекари (88 жени и 32 мъже), 62,4% от които на възраст над 50 години. Ендокринолозите съставляваха 74% от анкетираните, а oстаналите бяха oбщопрактикуващи лекари, интернисти и малко други специалисти. На български език беше адаптиран оригиналният въпросник от международното проучване THESIS. Първата част съдържа 8 въпроса, които целят да идентифицират профила на анкетираните лекари (пол, възраст, специалност, трудов стаж, тип медицинска практика, оборот на пациенти с тиреоидни заболявания). Втората същинска част съдържа общо 24 въпроса, които изясняват практиките и предпочитанията при лечение на хипотиреоидизма. Статистическата обработка се извърши с програмата IBM SPSS 19.0 for Windows.
Резултати: Една трета (33,3%) от участниците не биха препоръчали LT4 на еутиреоидни пациенти. 96% приемат, а 100% изписват LT4 като средство на първи избор за заместително лечение при хипотиреоидизъм. Малка част от отговорилите (10%), обаче, намират място и за изписване на трийодтиронин (LT3) или комбинация от LТ3 и LТ4 (6%). Таблетките левотироксин са предпочитана форма според над половината от отговорилите, но биха предложили меки капсули, около 1/6 – течен разтвор. 52,5% не биха ползвали йод или селен; 34,2% биха препоръчали комбинирано лечение с LТ4 + LТ3 за кратък период от време при протрахиран хипотиреоидизъм и 24,2% – при наличие на симптоми за хипотиреоидизъм на фона на нормален тиреостимулиращ хормон. Като основни причини за продължаваща симптоматика на пациентите въпреки добрия хормонален контрол се изтъкват придружаващите заболявания, психосоциалните фактори, синдромът на хронична умора и нереалистичните очаквания. Шестнадeсет лекари (13,3%) са съобщили, че самите те имат поставена диагноза хипотиреоидизъм и 43,8% от тях изпитват прекомерна слабост/уморяемост. 25% от тях биха опитали комбинирано лечение или лечение с изсушен екстракт (общо 4 лекари).
Заключение: LT4 е основният медикамент, прилаган за лечение на хипотиреоидизма у нас. Съчетанието LT4 + LT3 и изсушеният екстракт намират място в практиката на някои лекари. Проучването показва разликата между ръководствата за добра клинична практика и реалния живот.
Ключови думи: хипотиреоидизъм, левотироксин, клинична практика, анкета
