Приложение на теста с дезмопресин в клиничната практика

Брой: 1/2006

Автор: Мария Янева, Атанаска Еленкова, Красимир Калинов, Георги Кирилов, Сабина Захариева

Абстракт:

Настоящото проучване обхваща пациенти с болест на Кушинг (БК) (n=13), с обезитет в рамките на метаболитен синдром (МС) (n=17) и здрави индивиди с нормално телесно тегло (n=14). Целта бе да се изследва ефекта от приложението на Дезмопресин (ДДАВП) и да се прецени дали тестът може да се използва като надеждно диференциално диагностично средство. Тестът се състоеше в интравенозно инжектиране на 10 μg ДДАВП. Кръв за АКТХ и плазмен кортизол се вземаше на -30, 0, +15, +30, +45, +60 мин. Инжектирането на ДДАВП доведе до значимо покачване на АКТХ и плазмения кортизол у лицата с БК в сравнение с тези с МС и здравите контроли (р<0,001). Не се установиха статистически значими разлики както между базалните стойности, така и между отговора на кортизола и АКТХ към ДДАВП при здравите контроли и тези с МС синдром (р>0,05). Използвайки ROC анализа установихме, че при повишаване на АКТХ с 3,8 pmol/l чувствителността на метода е 92,3 %, а специфичността – 93,5 %. Повишението на плазмения кортизол спрямо нулевата минута с 205 nmol/l води до 84 % чувствителност и 80,6 % специфичност. Прилагането на критерия за 50 % повишение на АКТХ и 20 % на кортизола не разграничава адекватно изследваните групи. В заключние, тестът с ДДАВП може да се използва като надеждно средство за диференциална диагноза между БК от една страна и МС и здрави от друга, използвайки за критерий прагово повишение спрямо базалната стойност. Пациентите с МС не показват хиперреактивитет на хипоталамо- хипофизарно надбъбречната ос при прилагането на ДДАВП.

Ключови думи: дезмопресин, синдром на Кушинг, метаболитен синдром.

 

Ендокринология bg-flag

Списание на Българско дружество по Ендокринология

Как да лекуваме?